Ноктите на Помирителя [bg]

— Не беше ли това всичко, което пожелахте? — попита той, когато най-после успя да се овладее. — Помолихте ме за свещ, аз реших да ви дам слънцето и вие се изгорихте. Грешката е моя… Може би исках да спечеля малко време. Но нямаше да ви оставя да пътувате толкова далече, ако не бях прочел, че носите Ноктите. Наистина съжалявам, но не можех да направя нищо друго, освен да се смея. Къде мислите да отидете, след като откриете Зелената зала, Севериън?

— Където ме изпратите. Както ми напомнихте, аз съм се заклел да служа вярно на Водалус. — (На практика се страхувах от него, страхувах се и от хермафродита, че може да му съобщи, че не съм се подчинил.)

— Но ако аз нямам заповеди за вас? Успяхте ли да се освободите от Ноктите?

— Не можах — отвърнах аз.

Последваха няколко секунди мълчание. Изчаках още малко, но той не каза нищо и аз продължих:

— Смятам да отида до Тракс. Имам писмо за тамошния владетел, от когото разчитам да получа някаква работа. За честта на моето братство ще тръгна натам.

— Това е добре. Впрочем, доколко е силна вашата любов към Водалус?

Отново усетих дръжката на секирата в ръцете си. За вас останалите, както съм казвал и преди това, паметта угасва, а моята едва избледнява. Мъглата, която обгръщаше некропола през онази вечер, студеният вятър, който шибаше лицето ми, монетата, която получих от Водалус. Всичко беше такова, сякаш го преживявах отново.

— Спасих му живота един път.

Хермафродитът кимна.

— Тогава, ето какво трябва да направите. Тръгнете за Тракс, както сте планирал, но по пътя казвайте на всички… абсолютно на всички… че отивате там, за да заемете овакантена длъжност. Ноктите са смъртоносни. Знаете ли това?

— Да. Водалус ми каза, че ако ние ги притежаваме, ще загубим подкрепата на населението.

За момент хермафродитът остана мълчалив.

— Сега Пелерините са на север. Ако имаш възможност, върви и им предай Ноктите.

— Отдавна възнамерявах да направя това.

— Добре. Има още нещо, което трябва да направиш. Самодържеца е тук, но още преди да стигнеш до Тракс, той ще се придвижи на север с армията си. Наближи ли Тракс, трябва да отидеш при него. Междувременно измисли начин, по който да му отнемеш живота.

Тонът му го издаде също както и мислите на Текла. Исках да падна на колене, но той плесна с ръце и в стаята безшумно влезе приведен дребен мъж. Той беше с качулка и расо на монах. Самодържеца го бе изпроводил, за да му каже нещо, но аз бях прекалено разстроен, за да разбера.