![Ноктите на Помирителя [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/0/noktite-na-pomiritelya-bg-download.jpg)
Ноктите на Помирителя [bg]
- Автор: Вулф Джин Родман
- Серия: Книга за новото слънце #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-277-1
- Переводчик: Росен Рашков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ноктите на Помирителя [bg]». Краткое содержание книги:
— Ах! — каза той. — Чудех се кой ли е дошъл. Добре дошла, Смърт.
Запазих присъствие на духа, доколкото можах, и произнесох:
— Аз съм, както добре виждате, Севериън от братството на инквизиторите. Моето влизане тук съвсем не беше доброволно, а за да бъда искрен, ще съм ви много благодарен, ако ми кажете как стана това. Когато бях в коридора, тази стая ми приличаше само на картина. Но когато направих една-две крачки, за да видя по-добре тази на отсрещната стена, се озовах тук. Що за изкуство е това?
— Не става дума за изкуство — отговори мъжът с жълтата роба. — Скритите врати не са нещо оригинално и човекът, конструирал това устройство, е имал за цел само да прикрие една отворена врата. Тази стая, както виждате, е тясна, дори по-тясна, отколкото изглежда. Навярно вече сте забелязали, че ъглите на пода и тавана се събират, а тази врата не е по-висока от онази, през която влязохте.
— Разбирам — отвърнах аз и наистина беше така.
Докато ми говореше, моето съзнание, което бе свикнало само с нормалните форми, вече започваше да възприема наклонения трапецовиден таван и трапецовидния под. Столовете, които стояха срещу стената, през която бях влязъл, бяха като малки вдлъбнатини, така че едва ли някой можеше да седне върху тях. Масите не бяха по-широки от дъски.
— Окото лесно се лъже при подобни сливащи се линии — продължи мъжът с жълтата роба. — Така че сблъскаме ли се с тях в реалността при малко повече дълбочина и допълнителната изкуствена монохроматична светлина, можем да се заблудим, че виждаме картина — това важи особено за хора, които са свикнали с нормални стаи. Вашето влизане тук с това огромно оръжие принуди истинската стена да се издигне зад вас, за да бъдете проверен. Няма да е нужно да казвам, че другата страна на стената е точно картината, която сте видял в галерията.
Бях впечатлен.
— Но как може стаята да разбира, че аз съм влязъл в нея с меч?
— Е, това е нещо много по-сложно, за да мога да го обясня… нещо доста по-сложно от една проста стая. — Той замълча за момент. — Тази и още стотици като нея образуват така наречената Втора къща. Те са произведения на отец Инир, който е бил извикан от първия самодържец, за да създаде таен дворец в самата вътрешност на Двореца на Сюзерена. Ти или аз, синко, щяхме да построим такава тайна постройка само на едно място, а той я е разпръснал навсякъде.
— Но вие не сте той — казах аз. — Защото знам кой сте! Познахте ли ме? — Аз свалих маската, за да може мъжът да види лицето ми.
Той се усмихна и каза:
— Виждал съм те веднъж. Битката не те е задоволила, нали?
— Тя ми достави по-малко удоволствие от жената, за която се представяше. Или може би аз съм обичал другата повече. Тази нощ загубих един много добър приятел, но изглежда щях да срещна повечето си познати. Мога ли да попитам как сте се озовали тук от вашия дворец Азурит? И вие ли сте извикан за събитието? Видях една от вашите жени преди малко?
Мъжът кимна разсеяно. Странното, ъгловато огледало над колоната, която поддържаше фронтона над вратата, улови профила му, който беше деликатен като камея, и аз реших, че трябва да е хермафродит. Изпълних се със съжаление, когато си представих как отваря нощ след нощ вратата на различни мъже в своята алгедонска стая.
— Да — отговори той. — Ще остана тук, докато свършат празненствата. След това ще си тръгна.
Съзнанието ми все още беше заето с картината, която ми беше показал Рудезинд.
— Тогава ще можете ли да ми покажете къде е тази градина?
Усетих, че съм го хванал неподготвен, което му се случваше може би за първи път от много години. Очите му се изпълниха с болка, а лявата му ръка се повдигна (съвсем леко) към стъкълцето, висящо на врата му.
— Вероятно сте чул за това… — каза той. — Макар и да знам пътя, защо трябва да ви го разкривам. Много ще хукнат да бягат по този път, ако океанската флотилия види на хоризонта земя.
21
ХИРОМАНТИЯ
Изминаха няколко секунди преди да разбера какво ми беше казал хермафродитът. Тогава си спомних миризмата от задушена плът на Текла и сладкия мирис, който бе дразнил тогава ноздрите ми. В момента се намирах в стресово състояние и забравих колко безполезни могат да бъдат предпазните мерки в тази изпълнена с илюзии стая. После усетих, че несъзнателно (бях решил да разпитам мъжа, преди да му призная, че имам връзка с Водалус) вече съм бръкнал в торбичката на кръста ми и изваждам подобното на нож парче стомана.