Ноктите на Помирителя [bg]

След като се върнах след време в Двореца на Сюзерена, на два пъти посещавах фонтана Ватик. Първият път дойдох при изгрев-слънце, и то през същата врата, през която бях го видял за първи път. Никога повече не се осмелих да задавам въпроси.

По-късно моите слуги признаха, че са хвърлили орикалки във фонтана, но не са станали свидетели на пророчества. И все пак не съм много сигурен. Спомням си зеления човек, който плашеше посетителите със страховити пророчества за тяхното бъдеще. Или може би моите слуги виждаха в бъдещия си живот само подноси, метли и звънящи камбанки и бързаха да прогонят видението? Попитах същото и моите министри, които хвърлят кризоси с цели шепи, но и техните отговори бяха объркани и противоречиви.

Наистина ми беше трудно да обърна гръб на фонтана, на неговите красиви, тайнствени съобщения, и да тръгна срещу Старото слънце. Огромно и тъмночервено като лицето на гигант, то се показа и хоризонтът побърза да го приюти.

Осъзнавах, че съм навлязъл дълбоко във вътрешността на Двореца на Сюзерена. Страхувах се, че всеки момент ще налетя на някой от патрулите и ще бъда върнат в преддверието. Там тайната врата сигурно вече е била открита и закована. Ала нищо подобно не се случи. Докъдето можех да видя, никой освен мен не крачеше през левгите жив плет и кадифени ливади, цветя и бликаща кода. Лилиите бяха по-високи от мен, техните звездообразни цветове, осеяни с едри капки роса, надвисваха над пътеката. Когато се обърнех назад, можех да видя как главичките им се поклащат единствено от полъха на моите крачки. Славеи — някои свободни, други затворени в златни клетки, пееха неуморно.

Изведнъж пред себе си видях нещо, което възвърна страха и ужаса ми. Това беше една от вървящите статуи. Като огромен човек (макар и да не беше човек), прекалено грациозно и бавно, за да е човек, тя премина през ливадата, сякаш беше част от някаква процесия. Признавам, че се скрих в сянката на едно дърво и не помръднах, докато съществото не отмина.

Когато вече започнах да се отчайвам, че няма да открия Вратата на дърветата, я видях. Нямаше как да я сбъркам. Гениалните градинари на Двореца на Сюзерена от няколко поколения насам бяха съединявали клоните на големите дъбове така, че да образуват сега жив портал, водещ към най-грандиозния палат на Ърт.

Аз занемях за няколко минути, прехласнат от гледката, след което се затичах с всички сили.