Ноктите на Помирителя [bg]

Когато се събудих, ми се стори, че никога не сме се разделяли. Доркас както винаги ме обграждаше с нежността и любовта си, а Йолента пък от своя страна се опитваше да я засенчи. Мечтаех си тя да си тръгне, за да мога да остана насаме с Доркас. Извиках Баландер настрана, някъде час след като всички се бяха събудили, и го попитах защо ме е изоставил в гората до Портата на скръбта.

— Аз не бях с теб — произнесе той бавно. — Бях с моя доктор Талос.

— Но и аз бях с него. Можехме да го потърсим заедно и да си помагаме по пътя.

Последва дълго колебание. Усещах тежестта на неговите безизразни очи и си мислех колко ли ужасно щеше да бъде, ако Баландер имаше желанието и енергията да се гневи поне малко. Най-накрая той каза:

— Ти с нас ли беше, когато напуснахме града?

— Разбира се. Доркас, Йолента и аз бяхме с теб.

Ново колебание.

— Ние те открихме там.

— Да, точно така. Не си ли спомняш?

Той бавно поклати глава и аз забелязах, че черната сплъстена коса на Баландер е прошарена със сиви нишки.

— Събудих се една сутрин и теб те нямаше. Мислих върху това. Ти си този, който ме изостави.

— Обстоятелствата бяха различни. Бяхме се разбрали да се срещнем отново. — (Усетих чувство за вина, защото никога не бях смятал да спазвам това свое обещание.)

— Но нали все пак се срещнахме отново — отвърна мрачно Баландер и след като забеляза, че отговорът му не ме задоволява, добави: — Тук за мен няма нищо по-важно от доктор Талос.

— Твоята лоялност заслужава уважение, но ако добре си спомняш, той искаше и мен, също колкото и теб. — Открих, че е невъзможно да се ядосаш истински на този тъжен, добродушен гигант.

— Ние ще съберем пари, тук на юг, и след това отново ще строим, както сме строили преди.

— Това тук е север — поправих го аз. — Но е вярно, че твоята къща беше съборена.

— Изгорена — поправи ме Баландер. Можех да видя и сега пламъците, отразени в очите му. — Съжалявам, ако съм ти причинил вреда. От доста време мислех само за замъка и за моята работа.

Оставих го да седи там, а аз отидох да видя как върви изграждането на сцената — не че бях длъжен да го правя, нито пък можех да забележа някои от грешките, които винаги се допускаха. Група нехранимайковци се бяха скупчили около Йолента, но доктор Талос ги разгони и й заповяда да влезе в шатрата. След малко чух как бастунът му заигра по човешка плът. Когато излезе, се усмихваше, но ядът му изобщо не беше преминал.

— Вината не е нейна — казах аз. — Знаеш, че всичко се дължи на вида й.

— Прекалено банално. Банално наистина. Знаеш ли какво харесвам у теб, сеньор Севериън? Че предпочиташ Доркас. Къде е тя между впрочем? Успя ли да се срещнеш с нея, откакто си се върнал?