Ноктите на Помирителя [bg]

Бях отново пълноценен човек. Дори нещо повече — член на нашето братство. Още в коридора се уверих, че писмото все още е в ножницата. След това извадих острието, избърсах го, намазах го с масло, после го лъснах и проверих ръбовете му с меката възглавничка на палеца си. Вече бях готов да посрещна всеки, който излезеше срещу мен в тъмнината.

Следващата ми задача беше да открия Доркас, но не знаех къде може да се намира трупата на доктор Талос, само предполагах, че представлението се състои в една от многобройните градини. Ако сега излезех навън, за преторианците щеше да е по-трудно да виждат плаща ми, отколкото аз щях да ги виждам. Въпреки това се съмнявах, че мога да разчитам на някаква помощ и още щом слънцето изгрееше от изток, щях да бъда заловен, също както преди няколко дни ни хванаха с Йонас при навлизането ни в пределите на Двореца на Сюзерена. Ако пък останех в самия дворец, от разговора ми с камерхера бях разбрал, че мога да се предвижвам, без да срещна съпротива, и случайно да се натъкна на някой, който да ми даде нужната информация. Реших, че е най-добре да избера плана, в който щях да казвам на всеки, който ме попита, че съм поканен за празненствата (съмнявах се, че те ще минат без публични изтезания и екзекуции) и съм напуснал определената стая, загубвайки се по коридорите. По този начин смятах, че ще открия по-лесно къде са отседнали Доркас и останалите.

Обмисляйки подробно плана си, започнах да се изкачвам по стълбите и на втората площадка тръгнах по галерия, по която не бях минавал досега. Беше по-дълга и по-пищно и разточително украсена от коридора в преддверието. Потъмнели от времето картини в златни рамки висяха по стените, а между тях на пиедестали стояха урни и бюстове, а също и всякакъв вид скулптури. Вратите, които видях по протежението й бяха на разстояние поне стотина крачки една от друга, показвайки, че салоните към които водят, са огромни. Опитах се да отворя няколко, но всички се оказаха заключени, а когато хванех бравите им те се оказаха от неизвестен метал, с форма, направена сякаш не за човешки пръсти.