![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Настъпи гробно мълчание.
Капитанът се усмихна.
— За тона на гласа ти — два дена в карцера. За налудничавите бръщолевици за измислени същества и умрели вярвания — шест месеца. За заплахата към представители на властта и закона… — Той извади меча си. — Смърт.
Брадвата на Гренън вече бе в ръцете му. Мечът на Гавин също. Той използва елемента на изненадата и прониза един от стражниците, които не очакваха той да застане на страната на джуджето и го уби на място. Втория едва успя да премине в глуха защита, без да получи никаква милост от Гавин, който го обсипваше с удари. Защитата му се пропука и Гавин съсече ръката му. Мечът падна, последван от главата. С периферното си зрение видя, че капитанът и джуджето си разменяха удари и нито единия, нито другия имаше превъзходство. Не че бяха равностойни, просто Гренън се биеше като обезумял, докато капитанът си служеше с хитрост и избягваше повечето от ударите му. Покрай ухото на Гавин прелетя стрела, която му отвлече вниманието от биещите се човек и джудже. Стражникът зареждаше арбалета си за втори изстрел. Гавин го удари с изключително мощен ритник, счупвайки носа му и прекършвайки арбалета на две. След това го прикова към земята и го намушка. Едва си бе поел дъх, когато върху него се хвърли друг и мечовете на двамата зазвъняха, докато краката им търсеха път през пътеката от трупове. Противникът му бе опитен. Малки капчици пот се появиха по челото на Гавин и зъбите му заскърцаха. Нямаше да умре тук. Не можеше да умре тук. Все още имаше работа за вършене. Пот се бе просмукала в дрехите му. Стражникът го бе приковал в ъгъла, а лицето му бе изкривено в подобие на усмивка, предвкусваща победата. Кристалът на Гавин проблесна още по-ярко и той с нечовешки вик избута противника си на няколко метра назад. Очите му се изцъклиха.
Брадвата на Гренън стърчеше от гърба му.
— Имаше още един — каза Гавин, поемайки си дъх на пресекулки. Огледа се и видя капитанът, който лежеше мъртъв на пода. — Къде…?
— Избяга — изсумтя джуджето. — Сигурно ще повика подкрепления. — После се огледа. — Какво още стоите тук? — изръмжа той. — Омитайте се, барът е затворен.
Останалите джуджета се надигнаха и започнаха да си тръгват. Гавин осъзна, че нито едно от тях не беше взело участие в битката, дори не се беше надигнало от мястото си.
— С колко време разполагаме, преди да дойдат? — попита Гавин.
— Най-много час. Не е лесно придвижването по тези места. Или където и да било.
— Добре. Защото трябва да поговорим.
— Да видим дали правилно съм разбрал. Твоят приятел Фарадей планира този бунт от години и няма нито помен от армия, с която да го осъществи?
— Фарадей е основал стабилна мрежа от шпиони и връзки из цял Уестланд и разполага с малка група войници. Но те не са достатъчно. Имаме нужда от джуджетата.
— Тогава защо си дошъл при мен?
— Връзките ни уверяват, че си от влиятелен род, който може да окаже голямо влияние върху решението на джуджетата.
Гренън замислено отхапа от свинския бут.
— Какво знаеш за Гилдията на Ловците на Дракони? — попита той.
Гавин се поколеба, чудейки се как да се изрази тактично, без да лъже.
Гренън изсумтя.
— Така си и мислех. Мислиш го за група изкуфели джуджета, гонещи митове и легенди. Нека ти кажа нещо. Някога ние сме били влиятелен род, един от най-влиятелните в Уестланд. Моите прародители са се били с дракони с голи ръце и историите за техните подвизи са се носели из цялата земя. Но после драконите изчезнаха завинаги. Никой не знае защо. Гилдията се разпадна и с времето и репутацията й я последва. Сега аз съм последният й представител, последния, който пази някакви спомени от славните времена. Всички ме смятат за луд. На никой не му пука за мен.
Гавин си спомни как никой дори не помръдна пръст, за да помогне на Гренън в битката.
— И сега наистина оплесках работите. Наруших закона и убих представители на реда. Когато дойдат още, аз ще ги посрещна с брадва в ръка и ще умра. Но не достойно. За мен достойна смърт е само такава в битка с дракон. Мечта, в която вярвам все по-малко с всеки изминат ден. Но пак ще е по-добре, отколкото да се боря за чужда кауза срещу магьосник, за когото не съм чувал и който не ме интересува. Не се сещам и за джудже, което би го направило, освен ако Фарадей не си бръкне наистина дълбоко в джоба. А ако не го направи, мога да се сетя за едно друго място, където може да си бръкне.
— О, ти го познаваш — каза Гавин, пренебрегвайки последната реплика. — Може би не като Галдред магьосника, но знаеш кой е.