![Луната, която убива [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/5/lunata-koyato-ubiva-bg-download.jpg)
Луната, която убива [bg]
- Автор: Джемисин Нора Кейта
- Серия: Сънната кръв #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542815525
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Луната, която убива [bg]». Краткое содержание книги:
Тя сви рамене.
- Направил си каквото си могъл - бил си близо до него, помагал си му, оставил си го да ти помогне. В крайна сметка това е всичко, което сме в състояние да сторим за нашите обични. А той има нужда от теб, Ниджири. Повече, отколкото допуска. Може би повече и от онова, което сам съзнаваш.
Ръцете й галеха неговите гърди. Той неусетно постави своите на кръста й, като че ли бе единственият подходящ начин да отвърне на нейното докосване.
-Разбираш ли, да бъде Бирник е всичко за него. Може ли да обичаш такъв човек със съзнанието, че винаги ще заемаш второ място в сърцето му?
- Винаги съм знаел това. - Ниджири затвори очи, потънал в спомени за будни нощи и копнеж, помрачени от ясното съзнание, че никога не ще има онова, което желае. - Ще приема каквото може да ми даде и ще остана доволен. Само че...
Един Бирник принадлежеше изцяло на Хананджа, както казваха Учителите. Правилото важеше за всичките четири Пътя в Служение на Богинята, но дори в това отношение Бирниците заемаха особено положение. Никой не даваше пукната пара, ако Учители или Лечители се промъкваха в чужда стая, стига да си траеха. Дори Пазителите си вземаха събратя по служба и се бореха за тяхното благоволение с по-голям плам от всеки друг. Но при Бирниците не беше така. Респект, възхищение и братска любов - това бе правилно, приемливо и дори препоръчително. Себичната индивидуална страст бе забранена.
- Много е трудно, Сестро - прошепна той, непосмял да я погледне в очите. - Станах Бирник, понеже исках да бъда силен. Защото тогава нямаше да ми трябват други и тъгата не щеше да има вече сила да ме наранява. Исках да бъда с Ехиру. Исках да бъда Ехиру. А сега...
Тя се усмихна зад воала, а после го отблъсна много, много нежно.
- Вече не си дете - промълви жената. - Вече разбираш: Бирниците са толкова силни, колкото и останалите мъже. Вече знаеш, че не можеш да бъдеш Ехиру... но можеш да бъдеш достоен за него. И знаеш още нещо - няма срам в любовта.
Ниджири не можа да сдържи слабата си, горчива усмивка
- Така е. Но има повече болка, отколкото очаквах. И за да я понесеш, е нужна повече сила, отколкото допусках.
Тя го гледа още известно време, преди да склони покритата си с воал глава.
- Прости ми тогава, че смутих твоя покой, Чирак-Бирник. Тръгна отново и миг по-късно Ниджири принуди краката си да я последват. На него му трябваше време, за да се успокои, а тя остана невъзмутима и така, малко по малко, нещата застанаха по местата си. - Има един данъчен чиновник в Квартала на неверниците, когото познавам - проговори най-накрая Мелиатуа. - Будката му се намира отвъд портата, на третия ъгъл. Питай за полуджелевиец на име Кайера. Кажи му, че си мой приятел, и той ще те упъти към кисуатката. Само побързай тази смяна свършва малко след залез.
Ниджири вдигна очи към започналото вече да аленее небе.
- Добре, Сестро.
Стигнали бяха поредна пресечка. Уличният пазар на това място вреше и кипеше от хора и стоки. Много купувачи излизаха навън само след отслабването на най-жестоката дневна жега. Отсреща започваше широка улица с издигната в началото й арка, а на известно разстояние след нея Ниджири съзря южната порта, зад която се намираше Кварталът на неверниците.
- Не се мотай много-много след смрачаване, Чирак-Бирник - обади се Мелиатуа и той я погледна изненадано. Звярът, който броди из нощните улици, е опитал вече твоята душа и може да жадува за още. А ти не притежаваш нужните умения, за да му се опълчиш.
У момчето се бореха смущение и гордост. Изправи рамене.
- Тогава той ме изненада, Сестро.
Тя се усмихна отново, но нещо в тази усмивка подсказваше, че не крие подигравка.
-Разбира се. - Приближи го отново, вдигна ръка и докосна бузата му под звуците на звънчетата. - Върви с благослова на Хананджа, Ниджири, и помни, че в любовта няма поквара.
Извърна се, послушниците я последваха, а той едва тогава проумя смисъла на нейните слова. От тях... не му стана по-добре. Но те го направиха по-уверен в себе си.
Възстановил душевното си равновесие, Ниджири се отправи към портата, за да потърси Ехиру.
17.
Бирникът медитира, моли се, но това не е достатъчно. Никога не е достатъчно. Най-накрая, когато съзнанието изтрие молитвите, а способността за медитиране го напусне, у него остава единствено ужасяващият и неспирен ропот на безмилостна нужда. Едно-единствено нещо е в състояние да я заглуши. Те ще дойдат утре заран, те ще дойдат утре заран - това се превръща в причина за неговото съществуване. А дотогава няма да прави нищо - само ще търпи. Ще се разсейва. Едно момче лежи сковано в нозете му. Очите са затворени. Приношение. Бирникът вдига свободната си ръка, за да погали момчето по бузата, възхитен от красотата и невинността на младостта. Би могъл да погълне тази красота, да оцвети себе си с нейната невинност. Дали с това ще заличи греховете от своя живот? Може би ще разбере.