На крачка от гроба [bg]

— Дали… сериозно ли е това между вас?

— Не! — Възражението ми бе толкова разпалено, че тя се намръщи. Супер, не прозвуча особено достоверно. Не, ние не можем да имаме връзка, защото на практика той е мъртъв, но, мили Боже, той е страхотен и се чука като за световно.

— Тогава защо…? — Майка ми изглеждаше истински объркана.

Въздишайки, легнах на леглото. Как да обясниш необузданата си страст на майка си?

— Ами, то просто се случи. Не беше планирано.

По лицето й се изписа ужасено изражение.

— Използвахте ли предпазни средства?

— Не беше нужно — отвърнах, без да се замисля.

Тя притисна уста с ръка.

— Как така не беше нужно? Можеш да забременееш! Или да пипнеш някоя болест?

Доста усилия на волята ми бяха нужни, за да не завъртя очи. Можех само да си помисля наум отговора си. Имам добри новини, мамо. Той е вампир, при това стар, затова не мога да забременея или да прихвана болест. Невъзможно е.

Вместо това само й казах да не се тревожи.

— Да не се тревожа? Да не се тревожа! Ще ти кажа какво ще направя. Ще отида в съседния град, където никой не ни познава, и ще ти купя презервативи! Няма да свършиш като мен млада и бременна, или по-лошо. Вече има СПИН. И сифилис. И гонорея. И неща, които дори не мога да произнеса! Щом поведението ти ще е такова, то тогава поне ще се пазиш.

Тя решително грабна чантата си и тръгна към вратата.

— Но, мамо…

Последвах я, опитвайки се да я убедя да не тръгва, но тя не ми обърна внимание. Дядо ми и баба ми ме изгледаха от верандата, смръщени като дъждовни облаци, а майка ми се качи в колата и потегли. Определено беше време да се обадя на хазяина.

Хазяинът, господин Джоузеф, ми съобщи, че мога да се нанеса следващия уикенд. По-бързо не можеха и да се наредят нещата. Заех се да се изкъпя, да си направя тоалет, да си измия зъбите, с всичко друго, но не и с мисли за това, какво ли прави Боунс. Може би напразно се тревожех. Може би за него това бе нещо обикновено и може би дори нямаше да се наложи да му казвам, че повече няма да се повтори. В края на краищата мъжът бе двеста години по-възрастен от мен и е бил жиголо. Не бях ограбила девствеността му.

Около шест часа вечерта някаква кола отби пред къщата, но двигателят не звучеше като този на майка ми. Любопитно надникнах през прозореца и видях едно такси отвън. Позната светлоруса глава се показа, когато Боунс слезе от колата.

Какво правеше той тук? Втори панически поглед ми показа, че майка ми все още не се бе върнала, ала ако се появеше сега и го видеше…

Толкова бързо затичах надолу, че се спънах и се приземих твърдо в подножието на стълбите тъкмо когато дядо ми отваряше вратата.

— Кой си ти? — попитай той Боунс.

Тъкмо измислях история как той е мой състудент от колежа, когато Боунс отвърна съвсем учтиво:

— Аз съм добро момиче и дойдох да взема внучка ви за уикенда.

А?

Баба също надникна навън и зяпна с отворена уста, щом зърна Боунс на прага.