Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

Спейд се втренчи в Тейт по начин, който ме притесни. Изглеждаше така, сякаш се бори със себе си, за да не го убие.

— Голям късметлия си, че Криспин ме накара да се закълна, че няма да те нараня — заяви Спейд. — В противен случай вече щеше да ти липсва глава.

— Лек сън — отвърна Тейт.

— По-добре това да са последните ти думи — предупредих Тейт. Спейд не беше от тези, които много лаят, без да хапят, Тейт не го ли знаеше?

Спейд се напрегна така, сякаш всички облози бяха отпаднали. Обмислях да го озаптя, но след това избрах друга тактика.

Олюлях се е въздишка и сложих ръка на главата си. Спейд се озова до мен на мига. Кавалерството му беше по-силно дори и от темперамента.

— Какво има, Кат?

— Всичкият този стрес и липсата на сън… Чувствам се леко отпаднала.

С последен заплашителен поглед към Тейт, Спейд докосна ръката ми.

— Ще ти донеса вода.

Той отиде вътре и аз върнах вниманието си към Тейт.

— Най-вероятно току-що спасих живота ти — казах му тихо.

Влад беше наблюдавал цялото нещо със слабо веселие. Знаеше, че се преструвам, откакто го беше чул в главата ми.

— Млади момко, подозирам, че някой ден ще претърпиш ужасяващ инцидент — каза той на Тейт. — Продължавай да провокираш хората и този ден ще е скоро.

Тейт завъртя очи.

— Да, да, знам — ще ме убиеш по ужасен начин. Само ако ми даваха по цент всеки път, когато го чувах.

— Ако те исках мъртъв, щеше да си. Трябва да си мериш приказките, така че когато вбесиш някого отвъд самоконтрола му, да бъдеш достатъчно силен, за да имаш шанс да го преживееш.

— Добър съвет — добавих. — Трябва да го послушаш.

Тейт премести погледа си на мен.

— Мамка му, Кат. Щях да подскачам от собствената си сянка, ако се плашех от всяка заплаха, отправена към мен. Някой ден ще умра. Всеки умира, дори и нашият вид. Проклет да бъда, ако прекарам времето, което имам, подсмърчайки като страхливец и целувайки задници, за да не ядосвам хората. Всичко, което имам, е това как живея. Как ще умра? Това е проблем на този, който ме убие.

— Боже — промърморих. Той просто не искаше да слуша.

Влад подсвирна.

— Чудех се какво е видяла у теб. Изглеждаш толкова жалък през повечето време. Поне имаш някакво подобие на кураж.

— Ти, копеле… — започна Тейт.

Краката му пламнаха. След това и ръцете му. Инерцията, която използваше, за да нападне Влад, рязко се промени в странен мачкащ танц, докато Тейт се опитваше да изгаси пламъците.

Влад изсумтя.

— Виждаш ли? Внимавай с темперамента си.

— Кхъ-кхъ. — Прочистих гърлото си. — Имаш ли нещо против…?

Огънят бавно угасна върху Тейт. Поклатих глава. Фабиан не можеше да дойде достатъчно бързо. Кой бе предположил, че ще бъда толкова загрижена да видя призрак?

— Мога ли да ти се доверя, че няма да го убиеш, Влад, докато аз съм вътре и не спя? — попитах.

Влад се усмихна.

— За известно време можеш.

Хуан не се върна. Нито Фабиан, въпреки че не бяха изминали и осемнадесет часа преди да пристигне известието. Дойде с телефонно обаждане. Забавно е как обикновено ужасните новини достигат до мен по телефона.

— Кат.

Гласът на Хуан. Още щом го чух знаех, че е лошо. Звучеше толкова контролирано. Толкова преднамерено внимателен.

— Не искам да чакам, за да ти кажа, querida…

Влад се взираше в мен. Тейт също. Спейд почти беше сложил глава на рамото ми, за да чуе доклада от първа ръка.

— Когато Фабиан го откри, беше очевидно, че Боунс не е държан против волята си. Той, ах, показа, че иска Фабиан да си тръгне… ще се съвземеш ли, amigo? — Това вероятно беше отправено към призрака, тъй като аз не се бях разпаднала. Все още. — Виж, querida, Фабиан каза, че Боунс е бил много рязък. Казал му да се маха или нещо такова.

Поех си дълбоко въздух.

— Значи казваш, че той иска да бъде оставен на мира. Каза… каза ли за колко дълго? Каза ли нещо за мен?

Не можех да се спра; гласът ми се пречупи на последния въпрос. Сърцето ми препускаше и се чувствах отпаднала, но поне краката ми бяха изправени.

— Si. — Хуан звучеше така, сякаш преглъщаше нещо гранясало. — Фабиан попитал Как се предполага, че трябва да кажа това на жена ти? и Боунс казал…

Хуан спря.

— Какво е казал? — Почти изкрещях.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?