В капана на времето [bg]

И не само трохите. От наблюдателната си позиция на цял фут над мен, Джейми може и да виждаше пъпа ми, но сега той беше в относителна сигурност при огледа на френските благородници, защото повечето бяха по-ниски от мен. От друга страна…

Обичах да притискам лице в гърдите на Джейми, носът ми пасваше идеално в малката вдлъбнатинка в центъра им. Неколцина по-ниски и по-дръзки обожатели като че ли имаха намерението да се насладят на същото преживяване и аз не спирах да размахвам ветрилото така силно, че развявах къдриците от лицата им. А ако това не ги възпираше, просто рязко затварях ветрилото и ги прасвах с него по главата.

Затова за мен беше огромно облекчение, когато лакеят при входа внезапно се изопна и обяви:

— Негово Величество кралят!

Въпреки че ставаше призори, кралят явно разцъфваше вечер. Не много по-висок от моите метър седемдесет и пет, Луи влезе придружен от значително по-висок мъж, въртеше глава наляво-надясно и кимаше великодушно на приведените в поклон поданици.

Етo така трябва да изглежда един крал. Не особено красив, той се държеше, сякаш беше красавец; впечатление, подсилено не само от богатите дрехи и кадифения жакет, обсипан със стотици игриви пеперуди от сърма, но и от поведението на хората около него. Носеше перука по последна мода, а жакетът му беше отворен на гърдите, за да разкрие прекрасната кремава коприна на жилетката с диамантени копчета в тон с широките катарами във формата на пеперуди на обувките му.

Тъмните притворени очи обикаляха неуморно тълпата и високомерният бурбонски нос беше вирнат, сякаш да подуши всеки интересен обект.

Облечен с килт и шотландска наметка, но пък с жакет и жилетка от жълта коприна, с пламтящата коса до раменете и плитка над едното рамо по стара шотландска традиция, Джейми определено се отличаваше. Поне аз си мислех, че именно той привлече кралското внимание, когато Луи се устреми към нас, а тълпата се разделяше пред него като водите на Червено море. Мадам Нел дьо ла Турел, която познавах от друг прием, го следваше подобно на малка ладийка.

Бях забравила за червената рокля, когато Негово Величество спря точно пред мен с екстравагантен поклон и ръка на кръста.

— Скъпа мадам! Очаровани сме!

Чух как Джейми пое рязко дъх, после пристъпи напред и се поклони на краля.

— Може ли да ви представя съпругата си, Ваше Величество — милейди Брох Туарах. — Изправи се и отстъпи. Усетих как ме побутва с пръсти и се втренчих объркано в него, но бързо се усетих, че ми дава знак да се поклоня.