![В капана на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/2/v-kapana-na-vremeto-bg-download.jpg)
В капана на времето [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928874, 9789542928881
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:
— Те винаги искат някакво забавление — каза Джейми, докато скицираше плановете ни на гърба на някаква булевардна поема, описваща позорната връзка на граф Дьо Севини със съпругата на министъра на земеделието. — Благородниците ги е грижа единствено за външния вид. Затова трябва да им предложим нещо интересно за гледане.
Като гледах смайването му сега, изглежда бях поставила добро начало. Завъртях се и огромната пола се изду като камбана.
— Не е зле, нали? Поне е доста видимо.
Той най-сетне си върна дар слово.
— Видимо ли? — изграчи. — Видимо? Господи, виждам всеки инч от теб чак до третото ребро!
Погледнах надолу.
— Не, не виждаш. Това под дантелата не съм аз, а подплата от сатен.
— Да, ама прилича на теб! — Той се приближи и се наведе да инспектира бюстието на роклята. Надникна в деколтето.
— Господи, виждам чак пъпа ти! Няма да я обличаш пред хора, нали?
Наежих се малко. Аз също се смущавах от разголеността на роклята въпреки модните скици, които шивачката ми показа, но реакцията на Джейми ме накара да заема отбранителна позиция.
— Нали ти искаше да се откроявам? А и това е нищо в сравнение с последната мода в двора. Повярвай ми, ще изглеждам като самата скромност пред мадам Дьо Периньон и херцогиня Дьо Роан. — Сложих ръце на хълбоците си и го изгледах студено. — Или искаш да се появя в двора със зелената рокля.
Джейми извърна поглед от деколтето ми, стисна устни и изсумтя по шотландски.
Приближих се и сложих помирително ръка на рамото му.
— Стига! Бил си в двора, знаеш какви рокли носят дамите. Наясно си, че тази не е особено екстравагантна по техните стандарти.
Той се озърна към мен и се усмихна смутено.
— Така е. Само че… е, ти си ми жена, сасенак. Не искам други мъже да те гледат така, както аз гледах онези дами.
Засмях се, прегърнах го през врата, притеглих го надолу и го целунах. Той ме хвана за талията, пръстите му несъзнателно галеха червената коприна. Докосването му потегли нагоре и се плъзна до врата ми. Другата му ръка сграбчи меката издутина на гърдите, които се издуваха над xватката на корсета, сластолюбиво свободни под единичния пласт коприна. Накрая ме пусна, изправи се и поклати глава.
— Сигурно си права, сасенак, но, за бога, внимавай!
— Да внимавам? Защо?
Устата му се изкриви в печална усмивка.
— Господи, жено, имаш ли представа как изглеждаш с тази рокля! Иска ми се да те изнасиля на място. А тези проклети жабари нямат моите задръжки. — Смръщи се леко. — Не може ли… да се покриеш малко, поне гърдите? — Махна с едрата си длан към дантеленото си жабо, закрепено с рубинена игла. — Някакво наборче…? Може би носна кърпичка?
— Мъже! Нямате представа от мода. Но ти не се тревожи. Шивачката казва, че ветрилото било за това. — Разтворих копринено ветрило в съответния цвят и с жест, който бях постигнала след петнайсет минути упражнения, го размахах прелъстително над бюста си.
Джейми примигна замислено, после се обърна да вземе наметалото ми от гардероба.
— Направи ми една услуга, сасенак. — Наметна го на раменете ми. — Вземи по-голямо ветрило.
Що се отнася до привличане на вниманието, роклята постигна небивал успех. Що се отнася до кръвното налягане на Джейми, ефектът беше малко по-неприятен.
Той не се отделяше от мен и гледаше кръвнишки всеки мъж, озърнал се в моята посока, докато Анализ дьо Марияк ни забеляза от другия край на залата и заплава към нас. Нежните ѝ черти се бяха разкривили в приветствена усмивка. Почувствах как моята замръзва на лицето ми. Анализ дьо Марияк беше „позната” на Джейми от предишното му пребиваване в Париж. Освен това беше красива, очарователна и изящно дребна.
— Красивият ми дивак! — поздрави го тя. — Трябва да те запозная с някого. Всъщност с неколцина. — Кимна като порцеланова кукла към група мъже около дъска за шах в ъгъла, които разпалено спореха за нещо. Разпознах Орлеанския херцог и Жерар Гоблен, изтъкнат банкер. Значи влиятелни хора.
— Ела да играеш шах с тях — рече Анализ и хвана с лека като пеперудено крило ръка ръката на Джейми. — Ще е добре Негово Величество да те види там по-късно.
Появата на краля се очакваше след края на вечерята, на която той присъстваше, някъде след час-два. Междувременно гостите блуждаеха из залата, разговаряха, възхищаваха се на картините по стените, флиртуваха зад ветрилата си, ядяха бонбони и сладкиши, пиеха вино и изчезваха на не съвсем дискретни интервали в странните затулени от завеси малки ниши. Те бяха така хитро монтирани в облицовката на залата, че почти не се забелязваха, освен ако не се приближиш достатъчно, за да чуеш шумовете вътре.