В капана на времето [bg]

3атворих тихо вратата на салона зад себе си и останах на прага за миг, за да събера кураж. Поех дълбоко дъх, но заради стегнатия корсет той излезе доста задавено.

Джейми, погълнат от някакви товарителници, вдигна глава при този звук и застина с широко отворени очи. Устата му зейна, но от нея не излезе нищо.

— Харесва ли ти? — Хванах колебливо шлейфа и пристъпих в стаята, като леко се олюлявах, както ме посъветва шивачката, за да разкрия копринените плисета на полата.

Джейми затвори уста, примигна няколко пъти и отбеляза:

— Ами… тя е… червена, нали?

— Доста. — По-точно в цвят Христова кръв. Най-модният цвят за сезона, или поне така ми казаха.

— Не всяка дама може да го носи, мадам — обяви шивачката с пълна с карфици уста. — Но вие, с тази кожа! Богородице, мъжете ще пълзят под полите ви цяла нощ!

— Само да посмее някой, ще го настъпя по пръстите — отвърнах аз. И все пак ефектът беше търсен. Трябваше да се откроявам. Джейми искаше да облека нещо, което ще ме отличава в тълпата. Въпреки сънливостта си онази сутрин, кралят явно го беше запомнил и ни покани на бал във Версай.

— Ще трябва да привлека хора с пари — беше ми казал Джейми. — И тъй като нямам кой знае какво обществено положение или власт, ще трябва да го постигна, като ги накарам да търсят компанията ми. — Въздъхна тежко и ме огледа. Явно не бях много изискана с вълнения халат. — А в Пари; това означава, че трябва да се появявам в обществото, най-добрия случай — в двора. Те знаят, че съм шотландец, ще е съвсем естествено да ме питат за принц Чарлс и дали Шотландия чака с нетърпение завръщането на Стюартите. Тогава ще ги уверя дискретно, че повечето шотландци са готови да платят, за да не се завърнат Стюартите, макар да не е така.

— Да, най-добре да си дискретен — съгласих се аз. — Или Хубавият принц Чарли може да пусне кучетата си срещу теб при следващата ти визита. — Тъй като трябваше да е в течение на действията на Чарлс, Джейми всяка седмица се отбиваше в малката къща в Монмартър.

Той се усмихна.

— Е, що се отнася до Негово Височество и поддръжниците му якобити, аз съм предан привърженик на каузата на Стюартите. И тъй като Чарлс Стюарт не е приет в двора, за разлика от мен, надали ще разбере какво говоря там. Якобитите в Париж живеят затворено. Най-малкото защото нямат средствата да се появяват в изискано общество. Но ние имаме, благодарение на Джаред.

Джаред беше напълно съгласен с Джейми — по съвсем различни причини, — че трябва да разширяваме връзките му сред френското благородничество и богатите банкерски семейства, като ги изкушаваме с рейнско вино, изискани разговори, приятна компания и големи количества от прекрасното шотландско уиски, което Мърто цели две седмици прекарва през Ламанша и пристанището до нашите изби.