Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Кръвта на боговете [bg]
Кръвта на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кръвта на боговете [bg]

Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Отмъщението ще бъде жестоко! Петата и последна книга от завладяващата поредица Цезар на Кон Игълдън Юлий Цезар е убит. Народът е в траур. Великият герой на Рим е брутално убит от най-доверените си хора. Самозваните Освободители търсят спасение и амнистия от Сената, но са подценили един човек - Октавиан, осиновения син на Цезар, чието име ще остане в историята като Цезар Август. Съюзен с големия си съперник Марк Антоний, Октавиан няма да се спре пред нищо в стремежа да отмъсти на предателите на смъртта на баща си. Омразата му е насочена най-вече към Брут, приятеля от детинство и най-приближения човек на Цезар, а сега водач на заговорниците. Когато народът се изсипва по улиците на Рим, Освободителите трябва да посрещнат участта си. Някои бягат от града; други няма да се измъкнат от правосъдието на тълпата. Нито един от тях няма да умре от естествена смърт. И отмъщението ще настигне Брут на бойното поле при Филипи.
1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 150
Перейти на страницу:

- Трябва да запариш пъпката, когато стигнем в Рим - каза му Букцион.

- Не се безпокоя за окото си, а за другото. Майка ми ще при­падне, когато научи, че съм се разбунтувал.

- Разбунтувал си се за Цезар - меко рече Букцион. - Повяр­вал си в него, в Цезар и в неговия осиновен син, а не в Сената, който го уби. Така че това изобщо не е бунт.

Атмосферата в театъра на Помпей кипеше, изпълнена с паника и гняв, - отделните групи сенатори се опитваха да се надвикат една друга. Крехкото примирие, съществувало, дока­то легионите на Октавиан бяха на форума, се беше разпаднало веднага щом войската потегли на север. Без назначени консули, които да поддържат реда, дебатът бързо се израждаше и тази сутрин Бибил беше бламиран като говорител от силна група сенатори. Принуден да се оттегли, той седна на мраморните пейки със Светоний и останалите от кликата си и зачака удобен момент да върне удара.

Хирций и Панса стояха пред сенаторите. С всеки ден сро­кът на встъпването им в консулска длъжност приближаваше и двамата бяха използвали това, за да се наложат над другите. Хирций избираше на кого да даде думата. Изчака поредната размяна на взаимни обвинения и аргументи, след което отново се обърна към събралите се.

- Сенатори, няма място за врява! Хора рискуваха живота си, за да ни доставят всички нужни ни факти за вземане на реше­ние. Достатъчно! Рим е уязвим, докато не пристигнат легиони­те от Остия. Те вече са на сушата. Нима ще изгубим цял ден в безсмислени караници! Сенатори, замълчете!

Под свирепия му поглед сенаторите се умълчаха, отначало на групи, после всички. Заседаваха трети пореден ден и през цялото това време новините ставаха все по-лоши. Всички си даваха сметка за настроенията в града. Без легионите, които да поддържат реда, престъпността беше нараснала десетократно и мнозина разказваха едни и същи истории за кражби, изнасил­вания и убийства. Сенаторите бяха безсилни и гневни, а лип­сата на ясен изход от положението само допринасяше за хаоса. Почти хиляда наемници стояха пред театъра и очакваха работо­дателите си да излязат. Само с тяхна помощ сенаторите можеха да се върнат по домовете си, но дори тогава около тях бързо се струпваше тълпа, която ги обсипваше с обиди и подигравки. Насилието беше повсеместно. През цялата си вековна история Рим никога не беше стигал до подобно пълно разпадане на реда и Хирций виждаше в очите на сенаторите колкото гняв, толкова и страх. Самият той не беше особено смутен. Смяташе, че в подобна атмосфера ще успее да се добере до много по-голяма власт, отколкото при нормални обстоятелства.

- Имам сведения от доста хора, които наблюдават движение­то на легионите около града - високо каза той. - Сигурен съм, че собствените ви клиенти и информатори ще потвърдят това. Няма съмнение, ситуацията е пагубна, но не и безнадеждна, стига да действаме бързо.

Изчака внезапната тирада на един от по-възрастните сена­тори и впери поглед в него, докато накрая онзи се умълча и си седна на мястото.

- Благодаря, сенаторе - каза Хирций с цялата язвителност, на която беше способен. - Но фактите са достагьчно ясни. Марк Антоний е повел четири легиона на север. Изгубих чо­век, който бе мой клиент дванайсет години, за да науча накъде е тръгнал. Знаем, че консулът Има намерение да атакува лоялен член на Сената - Децим Юний.

От множеството се надигнаха викове и Хирций трябваше да повиши тон.

- Да, Марк Антоний пренебрегва авторитета ни! Няма сми­съл да повтаряме едно и също. Въпросът е как да реагираме, а не какви са престъпленията на консула. Децим Юний разпола­га с не повече от три хиляди легионери, които поддържат реда в района. Той ще бъде разбит и там ще си имаме едно малко цар­ство, което ще се надсмива над всеки наш ход. Може обаче и да не се стигне дотам. Обсъдих положението със сенатор Панса и двамата стигнахме до евентуално решение.

За първи път тази сутрин мъжете по пейките запазиха ти­шина и Хирций си позволи да се усмихне. Беше строг мъж, служил много години като трибун и легат начело на легиони.

- Искам само да ме изслушате, преди да се разлаете отново. С нищо не помагате с целия този вой и зъбене.

Неколцина замърмориха недоволно срещу подобно отноше­ние, но Хирций не им обърна внимание.

- В Остия са се събрали четири свежи легиона от Сицилия и Сардиния. Ще бъдат тук след два дни. Освен тях има само една достатъчно силна армия в близост до консула, която би могла да осуети атаката му срещу Децим Юний.

1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)