Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
- Трябва да запариш пъпката, когато стигнем в Рим - каза му Букцион.
- Не се безпокоя за окото си, а за другото. Майка ми ще припадне, когато научи, че съм се разбунтувал.
- Разбунтувал си се за Цезар - меко рече Букцион. - Повярвал си в него, в Цезар и в неговия осиновен син, а не в Сената, който го уби. Така че това изобщо не е бунт.
Атмосферата в театъра на Помпей кипеше, изпълнена с паника и гняв, - отделните групи сенатори се опитваха да се надвикат една друга. Крехкото примирие, съществувало, докато легионите на Октавиан бяха на форума, се беше разпаднало веднага щом войската потегли на север. Без назначени консули, които да поддържат реда, дебатът бързо се израждаше и тази сутрин Бибил беше бламиран като говорител от силна група сенатори. Принуден да се оттегли, той седна на мраморните пейки със Светоний и останалите от кликата си и зачака удобен момент да върне удара.
Хирций и Панса стояха пред сенаторите. С всеки ден срокът на встъпването им в консулска длъжност приближаваше и двамата бяха използвали това, за да се наложат над другите. Хирций избираше на кого да даде думата. Изчака поредната размяна на взаимни обвинения и аргументи, след което отново се обърна към събралите се.
- Сенатори, няма място за врява! Хора рискуваха живота си, за да ни доставят всички нужни ни факти за вземане на решение. Достатъчно! Рим е уязвим, докато не пристигнат легионите от Остия. Те вече са на сушата. Нима ще изгубим цял ден в безсмислени караници! Сенатори, замълчете!
Под свирепия му поглед сенаторите се умълчаха, отначало на групи, после всички. Заседаваха трети пореден ден и през цялото това време новините ставаха все по-лоши. Всички си даваха сметка за настроенията в града. Без легионите, които да поддържат реда, престъпността беше нараснала десетократно и мнозина разказваха едни и същи истории за кражби, изнасилвания и убийства. Сенаторите бяха безсилни и гневни, а липсата на ясен изход от положението само допринасяше за хаоса. Почти хиляда наемници стояха пред театъра и очакваха работодателите си да излязат. Само с тяхна помощ сенаторите можеха да се върнат по домовете си, но дори тогава около тях бързо се струпваше тълпа, която ги обсипваше с обиди и подигравки. Насилието беше повсеместно. През цялата си вековна история Рим никога не беше стигал до подобно пълно разпадане на реда и Хирций виждаше в очите на сенаторите колкото гняв, толкова и страх. Самият той не беше особено смутен. Смяташе, че в подобна атмосфера ще успее да се добере до много по-голяма власт, отколкото при нормални обстоятелства.
- Имам сведения от доста хора, които наблюдават движението на легионите около града - високо каза той. - Сигурен съм, че собствените ви клиенти и информатори ще потвърдят това. Няма съмнение, ситуацията е пагубна, но не и безнадеждна, стига да действаме бързо.
Изчака внезапната тирада на един от по-възрастните сенатори и впери поглед в него, докато накрая онзи се умълча и си седна на мястото.
- Благодаря, сенаторе - каза Хирций с цялата язвителност, на която беше способен. - Но фактите са достагьчно ясни. Марк Антоний е повел четири легиона на север. Изгубих човек, който бе мой клиент дванайсет години, за да науча накъде е тръгнал. Знаем, че консулът Има намерение да атакува лоялен член на Сената - Децим Юний.
От множеството се надигнаха викове и Хирций трябваше да повиши тон.
- Да, Марк Антоний пренебрегва авторитета ни! Няма смисъл да повтаряме едно и също. Въпросът е как да реагираме, а не какви са престъпленията на консула. Децим Юний разполага с не повече от три хиляди легионери, които поддържат реда в района. Той ще бъде разбит и там ще си имаме едно малко царство, което ще се надсмива над всеки наш ход. Може обаче и да не се стигне дотам. Обсъдих положението със сенатор Панса и двамата стигнахме до евентуално решение.
За първи път тази сутрин мъжете по пейките запазиха тишина и Хирций си позволи да се усмихне. Беше строг мъж, служил много години като трибун и легат начело на легиони.
- Искам само да ме изслушате, преди да се разлаете отново. С нищо не помагате с целия този вой и зъбене.
Неколцина замърмориха недоволно срещу подобно отношение, но Хирций не им обърна внимание.
- В Остия са се събрали четири свежи легиона от Сицилия и Сардиния. Ще бъдат тук след два дни. Освен тях има само една достатъчно силна армия в близост до консула, която би могла да осуети атаката му срещу Децим Юний.