Колелото на Осхайм [bg]

— Ами, не, но в това няма система. Само дето край реката са повече, отколкото другаде. Но са навсякъде. — Опитах се да си го представя и нещо в получената картина ме смути.

— Навсякъде. Нито веднъж в един и същи район? — Гариус се навъси.

— Е, понякога. Но не често. Прогони ли ги стражата, не се връщат. Това е хубаво… нали?

— Така се държат разузнавачите. Проверяват за слаби места, събират информация, която да им послужи при планирането.

— Трябва да вървя — казах. — Има доклади за нападения от трупове във външния град. — Повече ме притесняваха тези между градските стени, но последните съобщения говореха за лавина от нападения, идващи съвсем неочаквано.

Понечих да се обърна, но нещо блестящо на пода на паланкина улови погледа ми.

— Какво е това? — Наведох се и отговорих сам на въпроса си. — Парчета от огледало.

Гариус кимна.

— Дамата се опитва да си отвори нови очи във Вермилиън. Знае, че сестрите ми са тръгнали срещу нея, и може би е отчаяна. Надявам се. Както и да е, препоръчвам ти да не ползваш никакви огледала. Красавец като теб няма нужда да проверява отражението си — това е занимание за нас, грозниците, да не би да забравим за външността си и да започнем да си мислим, че светът ще започне да ни гледа благосклонно.

— Отказах се от огледалата преди доста време. — Внезапна тръпка пробяга през мен: твърде често зървах движения, които не трябваше да ги има, твърде често се мяркаха петънца, които биха могли да са сини. — Сестрите ти ни напуснаха, за да открият онази проклета жена, но какво ще ѝ попречи да излезе от нечие огледало и да ни избие всичките, докато тях ги няма? Да не говорим, че проблемът с блатните духове не е изчезнал. Баба казваше, че това имало за цел да я разсее и да я задържи тук. Е, сега нея я няма… но все още откриваме, че липсват тела — както мъртви, така и живи. Не ми харесва тая работа. Ама хич.

Гариус присви устни.

— На мен също не ми харесва, маршале, но това е положението. Сигурен съм, че моята близначка е оставила тук заклинания, които да държат този град затворен за Синята дама — или поне да пречат на физическото ѝ нахлуване. Тя усвои този урок от много ранна възраст. За останалото трябва да се погрижим ние.

Въздъхнах. Бих предпочел да чуя успокоителна лъжа, отколкото плашещата истина.

— Дългът ме зове. — Хвърлих поглед надолу към Черния двор, готов да тръгвам. Сега дворът бе почти празен, с изключение на няколко опечалени, духовниците, оставени да наблюдават догарянето на кладата, и разбира се, стражата на Гариус. Въздухът над жаравата трептеше, напомняйки ми за трептенето в Ада, когато твърде много хора умираха наведнъж и душите им нахлуваха като потоп. Взрях се в нажежената оранжева купчина и през маранята зърнах приближаваща се фигура. Гледах, несигурен какво е това, докато тя не заобиколи огъня и не я видях ясно.