Плясъкът на крилете му [bg]

Пет дни след пристигането си вече бе изпаднала в отчаяние. Винаги, когато говореше на безкрайните събрания за обсъждане на войната, изказванията ѝ бяха посрещани с кратко, леко озадачено мълчание, а после споровете продължаваха, сякаш изобщо не се е обаждала. На шестия ден, на едно градинско парти, тя срещна Томас Кейл. Опитваше се да се включи в дискусията около различни военни съветници, но без успех. Щом изкажеше мнението си, то действаше като сапун на олио — групичката бързо се разпръскваше, оставяйки я да стои с чаша вино и хапки препечен хляб с аншоа и да се чувства като идиотка. Накрая, кипяща от безсилие, тя се приближи до един младеж, почти момче, подпрян на една стена, който ядеше с едната си ръка волован, а в другата държеше още два.

— Здрасти — каза тя. — Аз съм Артемизия Халикарнасус.

Момчето я огледа, продължавайки да дъвче бавно — тя си помисли, че прилича на необичайно интелигентна коза.

— Много дълго име за такова дребно момиче.

— Е — отвърна тя, — след като ми кажеш своето, може би ще ми дадеш списък на постиженията си.

В повечето случаи това успешно би поставило такъв очевиден нехранимайко на мястото му.

— Аз съм Томас Кейл — каза той и изложи всичките си велики дела със самохвална небрежност.

— Чувала съм за теб — каза тя.

— Всеки е чувал за мен.

— Чувала съм, че си калпазанин, който трови кладенци, оставя децата и жените да гладуват и носи касапница и смърт, където и да отиде.

— Да, наистина. Но не съм толкова лош.

Беше свикнал да слуша такива обиди, макар не и директно. Странното този път беше не само, че му го казват в лицето, но и някак разсеяно — сините ѝ очи шареха, — и с тон, който, ако не го обвиняваше в ужасни злодеяния, би бил почти гнусливо сладък. Тя си оглеждаше ноктите, сякаш напълно запленена от тях.

— Аз също съм чувал за теб.

Тя вдигна към него трепкащите си очи, като някаква приказна светска пеперуда, която се готви да приеме поредния комплимент за бляскавата си красота. Разбира се, знаеше, че се задава обида. Кейл проточи момента. Накрая каза:

— Не е зле. Ако това, което съм чул, е вярно.