![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Ако не беше дошъл в Мемфис, изобщо нямаше да имам нужда от спасяване. Не съм неблагодарна.
— Никога не съм разбирал какво значи „не съм неблагодарна“ — заяви ИдрисПюк. — Не значи, че сте благодарна, нали?
— Добре де — каза тя, — аз съм неблагодарна кучка. Но където и да иде той, следва погребение — така казват всички. Той беше причината да загубим всичко. Мислите се за достатъчно умни да го използвате, за да унищожи хората, които мразите — той ще го стори. И ще вземе и вас със себе си. Както и съпруга ми и сина ми. — Тя млъкна за момент. Двамата мъже не казаха нищо, защото нямаше смисъл. — Трябва да имате повече вяра в Кон. Той може да стане велик човек, ако се сприятелите отново с него.
— Изглежда, нямаме голям избор — каза Випонд на следващия ден, когато се срещнаха с Кейл и Хенри Мъглата, за да обсъдят какво да правят по-нататък. — Ще трябва да оставим прасето да мине през питона.
При тези думи двамата се закискаха като непослушни ученици в дъното на класната стая.
— А бе, я пораснете! — сгълча ги той, но това само влоши нещата. Когато най-сетне спряха, Кейл им каза какво мисли.
— Знам, всички си мислят, че не ме бива за друго освен за убийства — но това, което правим тук, е лошо.
— Така казват — промърмори Випонд.
— Ами ако грешим? Ако някой разбере?
— Да не мислиш, че си единственият, който има резерви? Аз се славя като мъдър човек, въпреки факта, че загубих цяла империя, за която трябваше да се грижа. Но смятам, че опитът ми все още струва нещо. Великите сили и мъжете, които ги управляват, са като слепци, които вървят опипом през една стая и всеки от тях си мисли, че е в смъртна опасност от другия, за когото предполага, че има отлично зрение. Те би трябвало да знаят, че цялата политика на великите сили е изтъкана от несигурност и объркване. И въпреки това, всяка сила се страхува, че другата притежава по-голяма мъдрост, разум и предвидливост — макар че никога не е така. Ти, аз и Боско сме трима слепци и докато свършим, вероятно ще си нанесем сума ти поражения един на друг, а също и на стаята.
Дванайсет дни по-късно Изкупителите прекосиха Арнхемланд за по-малко от трийсет и шест часа и унищожиха Първа армия на Оста за пет дни, Осма армия на Оста за шест дни и Четвърта армия на Оста за два дни. Проблемът беше, че всички армии, пазещи Арнхемланд, и онези, които ги подсигуряваха, бяха една от друга по-неопитни и зле въоръжени, защото всички най-добри войници и екипировка се пазеха за очакваната атака по впечатляващо добре охраняваната линия Мажино. Това бяха войници, които биха имали добър шанс да спрат или поне да забавят настъплението на леко въоръжената първа вълна на Изкупителите, но нямаха никакви провизии и бяха принудени да се предадат почти без възражения. Всичко това протече с невероятна бързина. Випонд имаше всички основания да се страхува, че действително е бил прекалено умен и решението му да не казва нищо е било не само подло, но и глупаво. Но от неочаквана посока дойде нещо като временно спасение.
Артемизия Халикарнасус е вече отдавна забравено име — но от всички велики военни гении, никога не получили заслуженото си признание, тя беше може би най-великата. Артемизия не беше амазонка, нито валкирия — беше висока само пет стъпки и толкова загрижена за външния си вид, с боядисани на ивици нокти на краката и сложно накъдрена коса, че един груб дипломат я бе описал като кокона. Освен това тя говореше с леко фъфлене, което мнозина мислеха за превземка, но не беше така. Заедно със склонността ѝ да изглежда разсеяна (заради досадата и глупостта на онова, което ѝ говореха) и навика ѝ да подхвърля идеи, които сякаш са ѝ щукнали просто ей така, като облаци, довяни в ума ѝ от лек бриз, никой не можеше да прозре отвъд външния вид и маниерите ѝ и да разпознае оригиналната ѝ, остра интелигентност. Случи се така, че крахът на армиите на Флага и почти също толкова бързото поражение на Режима на 14 август, който стоеше в резерв, дадоха на Артемизия необикновен, идващ веднъж в живота шанс да покаже от какво тесто е замесена.
Халикарнасус, чиято северна граница се образуваше от Мисисипи, бе необичаен в своята география с това, че за разлика от другите страни, граничещи с тази велика река, се състоеше от варовикови клисури и трудно проходими хълмове. Като видя ужасния разгром пред себе си и осъзна, че огромният брой отстъпващи войници ще бъдат изклани, ако ги притиснат към северния бряг на такава трудно преодолима река, Артемизия излезе от Халикарнасус с малката армия, оставена ѝ от нейния съпруг, и разгръщайки я във формата на фуния, успя да насочи много от бягащите войници към временната безопасност на Халикарнасус. Там тя реорганизира ужасените мъже и уреди цели сто и петдесет хиляди да бъдат евакуирани през Мисисипи — която тук беше широка една миля. През десетте дни на спасителната операция Артемизия води боеве в самия Халикарнасус, за да забави настъпващите Изкупители. В течение на три седмици Халикарнасус устояваше сам срещу армията на Изкупителите, докато те стигнаха бреговете на Мисисипи и избиха хиляди войници, приклещени от реката около Халикарнасус, които тя не успя да защити. Накрая Артемизия бе принудена да се оттегли и също да прекоси реката. В хрониките не се посочва дали е очаквала да бъде приветствана от възторжени тълпи, звън на църковни камбани и множество банкети в нейна чест. Ако е очаквала, явно е останала разочарована.