Дяволски устройства [bg]

Нощният въздух накара Рен да потрепери под нощницата си от сребърно ламе, когато излезе от входа за прислугата в студената градина. Чуваше океана долу, а вятърът вилнееше през такелажа. Някой пееше пиянска песен из улиците на Брайтън. Рен стисна торбата с храна, която беше откраднала от кухните, и хукна по влажната ливада към навеса за лодки и светлините на аеродрума на Летящите порове.

Вратите на навеса никога не се заключваха и макар да бяха много големи, не представляваше трудност да бъдат отворени. Те се плъзнаха върху добре смазаните си колела, когато Рен отпусна цялата си тежест върху тях. Лъскавият балон на „Калугерица“ блестеше в хангара, докато се промъкваше към гондолата. Тя се улови, че е затаила дъх да не я видят, което беше глупаво, защото наоколо нямаше никого. От грамофона на аеродрума горе се чуваше популярна песен. Рен посегна към вратата на гондолата и установи, че тя също не е заключена. Пропълзя вътре и използва малкото фенерче, което беше измъкнала от уредника на Павилиона, да разучи циферблата на хромираното контролно табло за управление, припомняйки си диаграмите в книгата „Практическо летене за забавление и печалба“ от библиотеката на Павилиона.

Газовите камери бяха пълни, точно както Синтия ѝ беше казала. Стрелката за горивото показваше, че няма такова, но Рен беше измислила начин да се справи и с това. Тя съблече нощницата си и я сложи зад контролното табло. Под нея все още носеше дневните си дрехи. Изрече бърза молитва към боговете на Вайнленд, след което излезе от дирижабъла и тръгна с бодра крачка през товарния плац пред навеса и дърветата към базата на Поровете.

В една от старите вили, присвоена от въздушните наемниците, Орла Туомбли и няколко от авиаторите ѝ играеха на карти. Те вдигнаха подозрителни погледи, когато Рен почука на вратата им.

— Кой е?

— Прилича ми на едно от момичетата на Бу-Бу.

Авиаторката лениво стана и отвори вратата.

— Какво?

— Донесох ви съобщение от госпожа Пенироял — каза Рен. Гласът ѝ за миг да я издаде, но Орла не забеляза. Самата тя изглеждаше притеснена. Може би си мислеше, че Бу-Бу е изпратила това момиче да я накара да спре да флиртува с кмета. Рен се почувства много по-уверена. — Госпожа Пенироял желае веднага да заредите с гориво „Калугерица“ — обясни тя. — Утре сутринта ще отлети за Бенгази. Много рано утре сутринта, за да може да сключи повече добри сделки на базара. Тя се питаше дали наземният ви екип ще свърши тази работа?