Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Отровни думи [bg]
Отровни думи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отровни думи [bg]

Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:

Хаос иде, стари друже… Четири кратки думи, които прогонват мира и спокойствието от Трите бора. В края на лятото идиличното селце, скътано в планините на Квебек, изпраща гостите си обратно в големия град и посреща септемврийския хлад. А с него и трупа на непознат старец. За ужас на местните тялото е захвърлено в любимото им бистро, собственост на симпатичния антиквар Оливие. Главен инспектор Арман Гамаш и екипът му от млади специалисти са повикани по спешност от Монреал, за да разплетат убийството на странника. В село, където всички се познават, никой не е виждал неизвестния мъж жив. Или никой не си признава. А малкото налични улики водят към един от най-уважаваните жители на Трите бора. Разследването на Гамаш разрива потулени тайни и безценнo съкровищe и го отвежда по-далеч от всякога. На другия край на континента. Какво общо имат със случая тотемните стълбове на индианците хайда и изящните дърворезби, сътворени от жертвата? Заплаха ли са семейство Жилбер, богаташите, преобразили до неузнаваемост старото имение „Хадли“? Опитният инспектор се изправя срещу мрежа от лъжи, за да намери път до истината, заровена в тъмните канадски гори.
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 175
Перейти на страницу:

Марк се разсмя:

— Прав сте. Наистина тук подът е лакиран с „Варатан“. Но тогава още не знаехме, че има и по-добро средство. После спряхме да го ползваме.

Бовоар се втренчи в собственика на имението. Чу потропване на токчета по дървен под. Карол Жилбер се връщаше с телефона.

— Самият аз използвам „Варатан“ — заяви инспекторът. — Явно не съм толкова еко, колкото вас. Знам, че изсъхва за около ден. Но докато напълно се втвърди, минава почти седмица. Този под не с лакиран преди месеци. Не сте започнали оттук, нали? Лакът е нанесен през последните няколко дни.

Жилбер вече изглеждаше нервен.

— Вижте, лакирах пода една нощ, докато жените спяха. Миналия петък. Това дюшеме е качествено, но има вероятност да се износи по-бързо от останалите в хотела, затова реших да го мина с „Варатан“. Но съм лакирал само тук. Никъде другаде. Доминик и мама навярно дори не знаят.

— Не използвате ли тази врата често? Все пак е главният вход.

— Паркираме отстрани и влизаме през вратата на кухнята. Никога през главния вход. Но гостите ни ще използват именно него.

— Ето телефон — каза Карол Жилбер, щом се появи отново.

Бовоар ѝ благодари и позвъни на номера на бистрото.

— Там ли е главен инспектор Гамаш, s’il vous plaît89? — попита той Оливие.

— Oui — чу се след малко плътният глас на началника му.

— Открих нещо. Според мен трябва да дойдете. И донесете комплект за вземане на проби от местопрестъпление, моля.

— Местопрестъпление ли? Какво означава това? — възкликна раздразнено Марк.

Но Бовоар вече не отговаряше на въпроси.

Гамаш и Моран пристигнаха след минути и инспекторът им показа лъснатия под. Както и лекото ожулване, което нарушаваше идеално гладката повърхност.

Моран направи няколко снимки, сложи си ръкавици и взе проби с пинсета.

— Ще ги изпратя веднага на лабораторията в Шербрук.

Младият полицай тръгна, а Гамаш и Бовоар се обърнаха отново към семейство Жилбер. Доминик тъкмо се бе прибрала от пазаруване и се бе присъединила към тях.

— Какво има? — попита тя.

Вече бяха в просторния вестибюл, антрето бе оградено с жълта полицейска лента, а килимът му бе навит на руло.

Гамаш изглеждаше строг, нямаше и следа от приветливия мъж.

— Кой е убитият?

Отвърнаха му три смаяни погледа.

— Казахме ви — отговори Карол. — Не знаем.

Главният инспектор кимна бавно:

— Да, така казахте. Заявихте също, че никога не сте виждали човек, който отговаря на описанието, но сте го виждали. Поне един от вас. И той знае точно какво ще разберем, когато излезе резултатът от лабораторията.

Членовете на семейство Жилбер се спогледаха.

— Мъртвецът е бил тук, лежал е на вашия под, лакиран неотдавна с „Варатан“. Лакът още не е бил добре изсъхнал и е полепнал по пуловера на човека. А по вашия под има влакна от същия този пуловер.

— Но това е абсурдно! — възкликна Карол, докато поглеждаше ту Гамаш, ту Бовоар. Тя явно също притежаваше умение да сменя кожата си и сега благата стопанка се бе превърнала в заплашителна жена с гневен и суров поглед. — Напуснете дома ни незабавно.

За голяма изненада на Бовоар, Гамаш се поклони леко, обърна се и понечи да си тръгне. Улови погледа на подчинения си и младият инспектор го разбра. След минути двамата се спускаха надолу по прашния път към Трите бора.

— Браво, Жан Ги. Два пъти претърсвахме имението, но и двата пъти сме пропуснали това.

— Тогава защо си тръгнахме? Трябваше още да сме там и да ги разпитваме.

— Може би. Но времето е на наша страна. Един от тях знае, че вероятно ще имаме доказателство до края на деня. Нека се пържи. Повярвай ми, не им направих услуга, напротив.

Бовоар се замисли и осъзна, че наистина е така.

Точно преди обяд Марк Жилбер се появи във временния щаб.

— Може ли да говоря с вас? — обърна се към Гамаш.

— Можете да говорите пред всички. Вече няма скрито-покрито, нали, мосю Жилбер?

Мъжът се наежи, но се въздържа и седна на стола, който му предложиха. Бовоар даде знак на Моран да се приближи и да си вземе бележника.

— Дойдох по свое желание, както виждате — изтъкна Марк.

— Виждам — потвърди Гамаш.

Марк Жилбер бе дошъл пеша до старата железопътна гара, без да бърза. През цялото време премисляше какво да им каже. Звучеше му добре, докато го казваше на дърветата, скалите и ятото патици, които отлитаха на юг. Сега не беше толкова уверен.

— Вижте, знам, че ще прозвучи нелепо — започна именно с фразата, която си бе обещал да не произнася за нищо на света. Наложи си да се съсредоточи върху главния инспектор и да не обръща внимание на онази невестулка, асистента му, или на малоумния младеж, който си водеше записки. — Трупът просто си беше там и аз се натъкнах на него. Не можех да заспя, затова станах да се разходя. Бях тръгнал към кухнята да си направя сандвич, но минах покрай антрето на входната врата и го видях проснат на пода.

вернуться

89

Моля (фр.). — Б.пр.

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 175
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)