Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Отровни думи [bg]
Отровни думи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отровни думи [bg]

Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:

Хаос иде, стари друже… Четири кратки думи, които прогонват мира и спокойствието от Трите бора. В края на лятото идиличното селце, скътано в планините на Квебек, изпраща гостите си обратно в големия град и посреща септемврийския хлад. А с него и трупа на непознат старец. За ужас на местните тялото е захвърлено в любимото им бистро, собственост на симпатичния антиквар Оливие. Главен инспектор Арман Гамаш и екипът му от млади специалисти са повикани по спешност от Монреал, за да разплетат убийството на странника. В село, където всички се познават, никой не е виждал неизвестния мъж жив. Или никой не си признава. А малкото налични улики водят към един от най-уважаваните жители на Трите бора. Разследването на Гамаш разрива потулени тайни и безценнo съкровищe и го отвежда по-далеч от всякога. На другия край на континента. Какво общо имат със случая тотемните стълбове на индианците хайда и изящните дърворезби, сътворени от жертвата? Заплаха ли са семейство Жилбер, богаташите, преобразили до неузнаваемост старото имение „Хадли“? Опитният инспектор се изправя срещу мрежа от лъжи, за да намери път до истината, заровена в тъмните канадски гори.
1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 175
Перейти на страницу:

— Мога ли да ви помогна с нещо?

Жан Ги се представи и погледна конския тор в количката.

— Май са ви намерили още работа, а? — отбеляза инспекторът и закрачи редом до Пара.

— Харесвам конете. Радвам се, че се завърнаха. Старата госпожа Хадли също имаше коне. Но сетне разтуриха обора, а пътеките в околността обраснаха.

— Чух, че новите собственици са ви поръчали да ги разчистите.

Пара изръмжа:

— Много работа. Но синът ми помага, когато може, а и на мен мк харесва. В гората е спокойно.

— Ако не броим странниците, които бродят наоколо — добави Бовоар и се вгледа в предпазливото изражение на мъжа.

— Какво искате да кажете?

— Ами, споделили сте пред полицай Лакост, че сте забелязали непознат човек да се крие в гората. Но не убития старец. Според вас кой е бил тогава?

— Може да съм се объркал.

— Е, защо говорите така? Не вярвате, че наистина сте се заблудили, нали?

Този път Бовоар се вгледа наистина внимателно в мъжа. Беше потен и мръсен, омазан с тор. Имаше набито и мускулесто тяло. Но тези неща не го правеха глупав. Всъщност Жан Ги бе убеден, че човекът е много умен. Тогава защо го бе излъгал току-що?

— Писна ми хората да ме гледат, все едно съм им казал, че са ме отвлекли извънземни. Онзи се появи само за миг и веднага изчезна. Търсих го, но напразно. Не съм го виждал оттогава.

— Може би си е отишъл.

— Може би.

Продължиха да вървят мълчаливо. Във въздуха се носеха острите миризми на прясно окосено сено и тор.

— Чух, че новите собственици на имението много държат всичко да е екологично чисто. — Бовоар нарочно изрече думите с укорителен тон, все едно претенциите на семейство Жилбер са пълни глупости. Ултрамодерни измишльотини на градски чеда. — Сигурно не ви позволяват да използвате пестициди и синтетични торове.

— Самият аз отказвам да ги използвам. Така им казах. Трябваше да ги науча как да компостират и дори да рециклират отпадъците си. Май не бяха чували за рециклиране. И си носеха покупките в найлонови торбички, представяте ли си?

Бовоар, който също пазаруваше с торбички за еднократна употреба, поклати глава. Пара изсипа конския тор върху една димяща купчина, обърна се към Жан Ги и се изкиска.

— Какво? — попита инспекторът.

— Сега са от еко по-еко. В което няма нищо лошо, разбира се. Де да можеше всички да са като тях.

— Значи ли това, че в ремонта не са използвали никакви токсични вещества, като „Варатан“, например?

Набитият мъж отново се разсмя:

— Искаха, но аз ги разубедих. Казах им за тунговото масло.

Бовоар усети, че надеждите му се изпаряват. Остави Рор Пара край компостера, върна се до къщата и натисна звънеца. Трябваше направо да зададе въпроса. Отвори му мадам Жилбер, майката на Марк.

— Бих искал да поговоря още малко със сина ви, ако нямате нищо против.

— Разбира се, инспекторе. Ще влезете ли?

Дамата беше любезна и приятна. За разлика от сина си. Изпод неговото приятелско и ведро държание от време на време надничаше снизходителност и надутост. Увереност, че той е богат, а останалите не са, което по някакъв начин ги поставяше под нивото му.

— Ще изчакам тук. За нещо дребно е.

След като жената изчезна в къщата, Бовоар остана пред входа да се любува на прясната бяла боя, на полираните мебели, на букета във вестибюла отсреща. Усещане за ред, покой и гостоприемство. В имението „Хадли“. Не можеше да повярва. Въпреки че Марк Жилбер не страдаше от липса на недостатъци, това постижение трябваше да му се признае. През прозореца на антрето нахлуваше дневна светлина, а дървеният под блестеше.

Блестеше.

Глава шестнадесета

Когато мадам Жилбер се върна с Марк, инспектор Бовоар вече бе вдигнал килимчето и разглеждаше внимателно пода на малкото антре.

— Какво има? — попита възрастната жена.

Както бе коленичил, инспекторът вдигна очи и с жест нареди Карол и сина ѝ да останат на място. После отново се приведе.

Подът бе лакиран с „Варатан“. Беше гладък и твърд, а покритието изглеждаше прозрачно и лъскаво. С изключение на едно малко петно. Жан Ги се изправи и отупа панталоните си.

— Имате ли безжичен телефон?

— Ще го донеса — каза Марк веднага.

— По-добре да отиде майка ви, ако не възразява. — Бовоар погледна Карол Жилбер, тя кимна и излезе.

— Какво има? — Мъжът се наведе и се взря в пода.

— Знаете много добре какво, мосю Жилбер. Вчера вашата съпруга заяви, че не сте използвали „Варатан“, че се стараете да щадите околната среда. Но това не е вярно.

1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 175
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)