![Отровни думи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/3/otrovni-dumi-bg-download.jpg)
Отровни думи [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-376-5
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:
Вторачи се в Гамаш, който го наблюдаваше със спокоен, но заинтригуван поглед. Детективът не го обвиняваше, нито пък гледаше с недоверие. Просто слушаше.
— Беше тъмно, разбира се, затова светнах една лампа и се приближих до него. Помислих си, че може да е пияница, който се е домъкнал от бистрото, видял е къщата и е решил да се разположи като у дома си.
Беше прав, наистина звучеше нелепо. И все пак главният инспектор не каза нищо.
— Щях да се обадя за помощ, но не исках да притеснявам Доминик и майка ми, затова тихо се прокраднах до човека. Тогава видях главата му.
— И разбрахте, че е убит — довърши вместо него Бовоар, който не вярваше на нито дума от казаното дотук.
— Така беше. — Марк погледна младия инспектор с благодарност, но когато забеляза ироничната му усмивка, отново се обърна към Гамаш. — Не можех да повярвам.
— Значи посред нощ в къщата ви отнякъде се появява труп на убит мъж. Не заключвате ли вечер? — попита Бовоар.
— Заключваме, но напоследък получаваме много доставки, а понеже самите ние не използваме често онази врата, явно сме забравили.
— Какво направихте после, мосю Жилбер? — поинтересува се Гамаш. Тонът му бе спокоен и разумен.
Марк отвори уста, затвори я и сведе очи към дланите си. Беше си обещал, когато се стигне до този момент, да не отклонява поглед настрани или надолу. Да не трепва. Но сега направи и трите.
— Помислих малко, после го вдигнах и го замъкнах долу в селото. До бистрото.
Ето на.
— Защо? — попита Гамаш.
— Щях да се обадя в полицията, дори телефонът беше в ръката ми. — Протегна празната си длан, сякаш бе доказателство. — Но се замислих за всичкия труд, който положихме, за да стегнем това имение. Бяхме толкова близо, толкова близо. Оставаше ни малко повече от месец до отварянето на хотела, както знаете. Осъзнах, че вестниците ще гръмнат. Кой би дошъл на почивка в хотел със СПА център, ако там е намерен труп?
Въпреки нежеланието си Бовоар трябваше да се съгласи. Особено при тези цени.
— И затова решихте да го захвърлите в бистрото? — попита инспекторът. — Защо?
Жилбер се обърна към него:
— Защото не исках да го оставя в дома на друг човек. А и знаех, че Оливие държи ключ под саксията до входната врата. — Видя скептичните им погледи, но продължи: — Смъкнах мъртвеца долу, оставих го на пода на бистрото и се прибрах у дома. Взех едно килимче от СПА центъра и го преместих в антрето, за да покрия мястото, където намерих трупа. Знаех, че никой няма да забележи липсата, тъй като долу още нищо не е завършено.
— Намирате се в много опасна ситуация — предупреди Гамаш, без да отмества очи от Марк. — Можем да повдигнем срещу вас обвинения за укриване на доказателства, за оскверняване на труп и за възпрепятстване на полицейско разследване.
— И да ви обвиним в убийство — добави Бовоар.
— Кажете ни цялата истина. Защо занесохте трупа в бистрото? Можехте да го захвърлите в гората.
Марк въздъхна. Надяваше се да не му задават този въпрос толкова настоятелно.
— Помислих си го, но в Трите бора идват много деца през ваканцията. Не исках някое от тях да го намери.
— Благородно — отбеляза Гамаш, — но вероятността това да се случи не е голяма, нали? Колко често виждате деца, които си играят в гората покрай имението ви?
— Случвало се е. Вие бихте ли поели такъв риск?
— Бих се обадил в полицията.
Главният инспектор остави тези няколко думи да си свършат работата. Те лишиха Марк Жилбер от всякакви претенции за възвишени мотиви. Свалиха маската му. Сега той бе просто мъж, който в най-добрия случай бе постъпил безотговорно, а в най-лошия бе извършил убийство.
— Истината — повтори почти шепнешком Гамаш.
— Занесох тялото в бистрото, за да си помислят хората, че човекът е бил убит там. Откакто пристигнахме, Оливие се държи ужасно с нас.
— И вие му подхвърлихте труп за отмъщение? — намеси се Бовоар. Самият той се сещаше за няколко човека, на които би подхвърлил труп. Но никога нямаше да го стори наистина.
А този човек не се бе поколебал. Което показваше колко силно мрази Оливие. Рядко срещана и изненадващо силна омраза.
И решителност.
Марк Жилбер се втренчи в ръцете си, после през прозореца и зашари с очи по стените на старата гара. Накрая се съсредоточи върху едрия мъж пред себе си.