Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

И така гневът в мен надделя над страха и подкарах велосипеда към полицейския участък. Нямах представа дали полицаите биха могли да стигнат навреме до Мейн Стрийт, но поне можех да идентифицирам двама от бандитите.

Само че когато стигнах до участъка, беше затворено. Вратите бяха заключени.

Заудрях с все сила. Не виках, защото бях само на две пресечки от мястото, откъдето бандата крадеше шперплат. Страхувах се, че ако ме чуят, може да разберат, че съм ги видяла. Надникнах през единия прозорец. Естествено, вътре беше тъмно и не видях никого.

В Хауъл никога не е имало голям полицейски участък. Не сме и имали нужда. Но предполагах, че все пак има някой дежурен.

Излезе, че съм грешала.

Опитах се да измисля къде другаде бих могла да отида. Сетих се за пожарната. Но си спомних, че последния път, когато Питър идва у дома, ни каза, че хората палели огньове в домовете си, за да се стоплят, а сетне, когато къщите пламвали, нямало кой да угаси пожарите, защото пожарната била затворена. Затова в болницата имали много случаи с тежки изгаряния. Накрая ни предупреди да внимаваме с огъня.

Беше лекция, типична за доктора. Поне спря да ни предупреждава да внимаваме с комарите, защото те просто изчезнаха, когато се застуди.

Като се замислих за приятеля на мама, си спомних за болницата. Поне там имаше хора. Карах около километър повече, за да заобиколя главната улица и да стигна до там.

Нещата определено бяха различни от последното ми идване. Двама въоръжени охранители стояха пред главния вход, а други двама пазеха входа за спешни случаи. Около двайсет души чакаха пред него.

Приближих към главния вход.

- Забранено е да влизат посетители - каза ми единият пазач. - Ако се нуждаеш от спешна помощ, върви при вратата за спешното и изчакай някоя сестра да те пусне.

- Трябва да говоря с някой полицай - заявих. - Ходих в участъка, но там нямаше никой.

- Не можем да ти помогнем - отряза ме пазачът. -Ние сме частни охранители. Нямаме нищо общо с полицията.

- Но защо сте тук? - настоях. - Къде са полицаите?

- Тук сме, за да се погрижим в болницата да не влиза никой, който не се нуждае от медицинска помощ -осведоми ме мъжът. - Пазим да не проникват хора, които искат да крадат храна, продукти или лекарства. Не зная къде са полицаите.

- Сигурно са напуснали града - предположи вторият пазач. - Познавам двама от тях, които още преди месец заминаха със семействата си на юг. Защо ти трябва полицай? Някой нападнал ли те е?

Тръснах глава отрицателно.