Парижката книжарница

— По дяволите! — изруга Макс, нави ръкавите на анорака си и стисна въжето с всичка сила.

Пердю пусна котвата и веригата задрънча. Корабът се вдигаше и спускаше като в барабан на пералня.

Кунео стигна до жената и я прегърна.

Пердю и Макс започнаха да теглят въжето. Само след минута изтеглиха и двамата на палубата. От мустачките на Кунео се стичаше вода, а триъгълното лице на жената бе обрамчено от мокри червенокафяви коси като вдървена смола.

Пердю се втурна към мостика и посегна към радиостанцията, за да се обади на спешната помощ. Тежката, мокра лапа на Кунео се стовари върху рамото му.

— Остави! Жената не иска. Ще се оправим и без доктори. Аз ще ѝ помогна. Трябва само да се изсуши и да се стопли.

Пердю се довери на приятеля си, без да задава въпроси.

В мъглата изникна яхтеното пристанище на Кюизери. Скоро щяха да се озоват на сигурно място. Шибани от дъжда и вълните, двамата с Макс завързаха кораба на един понтон.

— Хайде да слезем от кораба — помоли Макс, надвиквайки свиренето и рева на вятъра. — Люлеенето ме подлудява.

— Няма да оставя книгите и котките сами — възрази твърдо Пердю. Водата се стичаше в ушите му, по тила, в ръкавите. — Аз съм капитан, а капитаните не напускат кораба си.

— Тъй вярно, капитане! Значи и аз няма да сляза на сушата.

Корабът скърцаше, сякаш се опитваше да им каже, че не са съвсем наред с главите. Кунео бе постлал няколко одеяла в каютата на Пердю и бе съблякъл мокрите дрехи на корабокрушенката. Жената със сърцевидно лице лежеше гола под планина от завивки и лицето ѝ изразяваше пълно задоволство. Кунео носеше белия си анцуг, в който изглеждаше малко смешен и много трогателен.

Коленичи пред жената и наля в устата ѝ провансалско „писту“ — бистра зеленчукова супа, разбъркана с гъст сос от чесън, босилек и бадеми. Тя гълташе и се усмихваше.

— Салво, значи. Салваторе Кунео от Неапол — прошепна тя.

— Си.

— Аз съм Саманта.

— Много си красива — кимна ѝ той.

— Навън е ужасно, нали? — попита тихо тя и в огромните ѝ тъмносини очи блесна уплаха.

— О, не е толкова страшно — намеси се Макс.

— Само малка буря. Повишена влажност на въздуха — успокои я Кунео.

— Ако искате, ще ви почета — предложи Пердю.

— Или ще попеем — допълни Макс. — В канон.

— По-добре да сготвим — рече Кунео. — Обичате ли „даубе“ — задушено с провансалски билки?

Жената кимна.

— С говежда буза — обеща Кунео.

— Какво не успя да понесеш? — поинтересува се Макс.

— Живота. Водата. Навитите на пръстени рибки в консервени кутии.

Тримата мъже я гледаха неразбиращо.

Пердю си помисли, че тази Саманта говори и върши безумни неща, но това е само на пръв поглед. Сега не му изглеждаше луда. Беше просто… особнячка.