Без светлина [bg]

Обръщайки в края на улицата, Грейвър отново мина край къщата тъкмо навреме, за да види как светна лампа от един от предните прозорци. Сепвайки се за миг, той веднага разбра какво бе станало и сви в автомобилната алея. Спря колата точно до вратата на гаража, който бе обърнат към улицата.

Преди да слезе от колата, той взе лост, който преди няколко минути бе купил от един железарски магазин недалече оттук. Бързо затвори вратата на колата, пообиколи гаража и с облекчение видя, че живият плет продължава и зад къщата. Стигна до вратичка в желязната ограда, обгръщаща задния двор. Повдигна резето на вратата и влезе. Дори в сумрака се виждаше, че дворът ужасно бе обрасъл в бурени.

Той стигна до открита циментирана площадка точно до задната стена на къщата и се приближи до вратата. Беше с допълнителна алуминиева външна врата, зад която имаше дървена, и то солидна. Грейвър извади джобно фенерче и освети конструкцията. Не му се вярваше Тислър да се е изръсил за алармена система, но ако имаше наистина, тя трудно би се скрила в подобна къща. След като се увери, че няма, той пъхна фенерчето в устата си, насочвайки лъча към ръба на алуминиевата врата, където пъхна тънкия край на лоста и я изкърти. Поддържайки я с гърба си, направи същото и с дървената врата, която, въпреки опасенията му, не бе трудно да отвори, въпреки че вдигна малко повече шум.

След като я отвори, влезе в празна кухня и веднага усети застоялия въздух на дълго необитавано помещение. Нямаше маси или столове и по шкафовете не се виждаше нищо, освен кафеварка с чиста каничка. До нея имаше сгъната кърпа за съдове, върху която беше обърната чаша за кафе. Кухнята бе отделена от съседната трапезария чрез малък бар и през трапезарията Грейвър видя слабата светлина, която малко преди това бе зърнал отвън. Той остави железния лост на кухненския плот и мина през трапезарията, която също беше празна, освен няколко картонени кутии в един ъгъл. Продължи към дневната. Имаше малко мебели, насъбрани заедно, стар диван, две кресла, запалената лампа върху масичка край едно от креслата и масичка за кафе с няколко списания, подредени в средата. Грейвър се приближи и взе едно от списанията. Всички бяха стари броеве на „Нюзуик“. Остави списанието и се огледа да види къде е стенният контакт на лампата. Както беше предположил, откри устройството, което автоматично включваше лампата на неравномерни интервали.

В къщата беше горещо и задушно, но Грейвър си спомни, че видя климатичен агрегат на прозорците срещу гаража. Той тръгна по коридора от дневната и веднага стигна до една баня. Пипнешком намери електрическия ключ и светна. И тук беше празно — освен хавлиена кърпа на закачалката до мивката, в чийто край се мъдреше използван сапун, напукан от топлината. Имаше отворен пакет с книжни салфетки, половин руло тоалетна хартия на ролката до тоалетната. Нямаше нищо в аптечката.