Нощният ловец [bg]

Муун и Маклилън също толкова обосновано подчертаха, че хората непрекъснато намират глави из Маями, но в Брауърд това е малко по-необичайно и сигурно затова те го приемат доста по-сериозно, а и така или иначе, не биха могли да потвърдят със сигурност връзката, докато не бъде извършена известна предварителна работа, а тя несъмнено следва да бъде направена от тях, след като е в техните правомощия. Разбира се, с удоволствие ще споделят резултатите.

Естествено за Матюс подобно нещо беше неприемливо. Той надлежно обясни, че хората от Брауърд не знаят какво да търсят и могат да пропуснат нещо или да съсипят някое съществено доказателство. Не, разбира се, поради глупост или некомпетентност, не! Бил повече от сигурен, че хората от Брауърд са компетентни и прецизни.

Както можеше да се очаква, изявлението му не бе посрещнато с въодушевление и желание за сътрудничество от страна на Муун, който, донякъде емоционално, отбеляза, че очевидно неговият отдел е пълен не с друго, а с второразредни малоумници. Тук капитан Матюс вече беше твърде вбесен, така че отвърна любезно: „Не, в никакъв случай не второразредни“. Сигурен съм, че спорът щеше да приключи с бой с юмруци, ако не беше дошъл един господин от Отдела по правни спорове във Флорида, овластен да реферира.

Отделът по правни спорове е своеобразно ФБР на територията на щата. Хората там разполагат с правомощия навсякъде и по всяко време и за разлика от персонала на ФБР, са уважавани от повечето местни ченгета. Въпросният офицер беше среден на ръст, с бръсната глава и късо подстригана брада. Не ми се стори кой знае колко впечатляващ, но когато застана между двамата доста по-едри капитани от полицията, те незабавно млъкнаха и направиха крачка назад. Той набързо се разпореди. Страстите се уталожиха, работата беше организирана и се върнахме към чистата и добре подредена сцена на груповото убийство.

Човекът от Отдела по правни спорове постанови, че правомощията принадлежат на Маями Дейд, освен и докато тъканните проби не докажат, че между разчленените трупове тук и главите там няма връзка. Изразено конкретно и недвусмислено, това означаваше, че капитан Матюс ще бъде фотографиран пръв от сбирщината репортери, която вече се тълпеше отвън.

Анхел пристигна и се захвана за работа. Аз нямах и най-малка представа с какво да се заема. Не визирам препирнята около правомощията. Не, аз бях много по-загрижен заради самото събитие, което ми даде много материал за размисъл. Убийствата и разпределението на месото, което само по себе си беше пикантно, не ме трогнаха особено. Както можеше да се очаква, хвърлих поглед в малкия килер на ужасите на Стебан още преди идването на полицаите. Ще ме обвините ли в това? Исках само да уловя усещането за касапница и да се опитам да разбера защо моят скъп непознат бизнес партньор е избрал да стовари останките тук. Наистина — исках само да надникна.

Затова веднага щом Стебан излетя навън, квичащ и грухтящ като свиня, задавила се с грейпфрут, нетърпеливо се промъкнах до сервизното помещение, за да видя какво толкова го е впечатлило.