![Нощният ловец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/9/noshchniyat-lovec-bg-download.jpg)
Нощният ловец [bg]
- Автор: Линдсей Джеффри
- Серия: Декстър #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Елика Рафи
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нощният ловец [bg]». Краткое содержание книги:
Добре, значи приемаме, че останалата част е някъде другаде. Обаче къде?
Или може би истинският въпрос беше „Защо?“. Нещата започнаха бавно да придобиват яснота. Излагането на главите преследваше определена цел. Какъв би бил поводът телата да бъдат оставени някъде другаде? Просто да бъдат скрити? Не — при този човек нищо не беше толкова просто, а дискретността определено не беше добродетел, която той цени. Особено пък сега, когато направо се перчеше. След като е така, къде би оставил купчините остатъци?
— Е? — настоя Дебора. — Какво ще кажеш? Къде да търсим?
— Не зная. — Поклатих глава. — Местата, които избира, за да остави… трофеите си, са част от неговото послание. А ние все още не сме сигурни какво е това негово послание, нали?
— По дяволите, Декстър…
— Зная, че иска да ни натрие носовете. Иска да ни покаже, че сме направили нещо неимоверно глупаво, а и да не сме го направили, пак е по-умен от нас.
— До този момент е прав. — Деб отново си сложи изражението на костур.
— Така че… където и да ги е оставил, той ще продължи да изпраща същото послание. Че сме тъпи… Не, всъщност греша. Че сме направили нещо тъпо.
— Точно така. Много важно разграничение.
— Моля те, Деб. Ще си съсипеш лицето така. Важно е, защото той ще се произнесе върху действието, а не върху участниците в него.
— Уф! Хубаво, Декс. Значи може би трябва да отидем до най-близкия ресторант, в който изнасят пиеса по време на обяда, и да се огледаме за участници, затънали в кръв до лактите, така ли?
— Не в кръв, Деб. — Поклатих глава. — В никакъв случай. Това е едно от най-съществените неща.
— Откъде знаеш?
— Защото при нито едно от убийствата няма кръв. Това е умишлено и е от съществено значение за нещата, които прави. Този път той ще повтори главното, но като коментар върху вече направеното, защото сме пропуснали нещо, не разбираш ли?
— Да, разбирам. Съвсем логично е. Защо тогава не отидем да видим в Офис Депоу Сентър? Може пак да е натъпкал телата в мрежата.
Отворих уста, за да направя някоя неустоимо остроумна забележка. Идеята за хокейното игрище беше изцяло погрешна. Изцяло и очевидно погрешна. Това беше експеримент, нещо различно, но знаех, че той няма да го повтори. Понечих да го обясня на Деб. Единствената причина, поради която би се върнал към игрището, би била… Просто застинах. Челюстта ми увисна. „Разбира се — казах си. — Естествено“.
— Кой прави сега рибешка физиономия, а? Какво има, Декстър?
Трябваше ми време, докато възвърна способността си да говоря. Прекалено зает бях да подредя обърканите си мисли. Единствената причина да се върне на хокейното игрище бе да ни покаже, че сме арестували не когото трябва.
— О, Деб — казах накрая. — Разбира се. Права си. Пързалката. Права си, но…
— Вдън земя да се продъня, ако греша — каза тя и тръгна към колата си.
21.
— Вероятността е малка, не разбираш ли? — казах. — Сигурно няма да открием нищо.
— Зная — отвърна Деб.
— А и нямаме правомощия да ходим там. В Брауърд сме. Момчетата от Брауърд и без това не ни обичат, така че…
— За бога, Декстър — озъби се тя. — Бъбрив си като ученичка.
Сигурно беше права, макар да беше много неучтиво от нейна страна да го каже. А Дебора, от друга страна, приличаше на стоманено въже от нерви. Когато спряхме на паркинга пред Офис Депоу Сентър, се мобилизира още повече. Почти чух челюстта й да скърца.
— Абсолютната гаднярка — измърморих.
— Майната ти — отвърна тя.
Отместих поглед от гранитния й профил към спортния комплекс. Огряна от лъчите на утринното слънце, сградата изглеждаше така, сякаш беше обкръжена от флота летящи чинии. Разбира се, това бяха само външните прожектори, наредени около игрището като гигантски стоманени гъби. Сигурно някой беше казал на архитекта, че са представителни. А най-вероятно и че създават усещането за жизненост и сила. Вярвам, че е бил прав. При подходящо осветление обаче. Искрено се надявах в скоро време да открият подходящото осветление.
Обиколихме комплекса. Търсехме следи от живот. При втория кръг някаква очукана Тойота спря до една от вратите. Опънато въже преграждаше входа за зрителите. Дебора отвори вратата и слезе.