Игра със смъртта [bg]

— „Логан“.

Децата днес са доста по-напреднали от Ив, когато бе на същата възраст.

— „Логан“ ли?

— Джон Логан произвежда компютри.

— Като Бил Гейтс ли?

— Нещо такова. Но се занимава с хардуер, не със софтуер. А и двамата въобще не си приличат. Намери ли си нещо за четене?

Джейн кимна.

— Книга за учени, които се опитват да намерят къде е била Троя. Доста е готина. — Помълча и добави: — И книга за съдебно скулптуриране. Нали така си изкарваш прехраната? Книгата твоя ли е?

— Не. Логан ме беше наел да работя по един случай, а той твърдо вярва в предварителното задълбочено проучване.

— Картините са банални.

Ив кимна.

— Наистина ли правиш това?

— Наистина.

— Защо?

— Това ми е работата. Понякога успявам да помогна на родителите да се почувстват по-добре, след като са загубили дете.

— По-умно е да продължат да си живеят и да не се замислят за него.

— Ти така ли постъпваш?

— Разбира се. Защо не? — Джейн я изгледа предизвикателно. — Не съм мислила за Фей откакто той я уби. Вече е мъртва. Защо да мисля за нея?

Ив я изгледа недоверчиво.

— Истината ти казвам. Мислила съм за скапаняка, дето го направи, но не и за нея. — Изправи се. — Отивам да си лягам.

Излезе от стаята.

Изпълнена е с толкова болка. Какво е нужно, за да накараш едно тъй наранено дете да разруши стената, която е издигнало около себе си? Но Ив не биваше да се опитва да преодолее тази бариера. В момента това би било много опасно.

Най-добре и за двете е да намери изчезналата жена. При положение че Дом наистина я е убил. Както сподели с Джейн — възможно е да е излъгал, за да я отдалечи от Атланта.

Но защо Финикс?

Спомена, че харесвал града. Дали пък нещо от атмосферата тук не го възпламенява и…

Престани да анализираш и се захващай за работа.

За периода между пет и седем месеца, който Дом определи, не откри нищо полезно във вестника. Вероятно ще се наложи да се върне по-назад. Или да провери по-новите броеве…