Игра със смъртта [bg]

— Къде отиваме? — попита Джейн, загледана през прозореца на колата, която пътуваше през осеяната тук-там с кактуси местност. — Намираме се в пустинята.

— Скоро ще стигнем.

— Къде?

— Казах ти, че ми е нужна помощ, за да открия Деби Джордан. Тук един човек ще ни помогне.

Джейн хвърли поглед през рамо.

— Следят ни.

— Знам. Това е един от телохранителите на Логан.

— Аха. — Джейн отново се загледа през прозореца. — Тук е грозно. Равно и кафяво. Повече ми харесва вкъщи.

— И на мен. Но с наближаването на планините става по-зелено.

— Малко.

Къде е отбивката? Указанията в обявата в Интернет бяха съвсем точни, но тя виждаше единствено… А, ето я!

Дървен знак и едно-единствено име, изписано на стрелката.

ПАТРИК.

Сви наляво по неравния прашен път. Още половин километър и ще пристигне в ранчото.

— Патрик ли?

— Така се казва човекът, който ще ни помогне. Сара Патрик. Работи като дресьор на кучета.

Лицето на Джейн засия от широката усмивка.

— Кучета ли?

Усмихваше се за пръв път, откакто остави приятелчето си Майк.

— Това са специално обучени кучета, Джейн, а не домашни любимци.

— Специално обучени за какво?

— Изпълняват всякакви нареждания. Но проучих по-подробно и открих няколко статии за нея в местния вестник. Член е на доброволен спасителен отряд с база в Тъксън. Освен това тя и кучето й са били при бомбардираната сграда в Оклахома сити преди няколко години, в Тегусигалпа след урагана „Мич“ и в Иран след земетресението миналата година.

— Какво са правили там?

— Опитвали са се да спасят оцелели под развалините. — Замълча. — А по-късно са търсели труповете на умрелите. Очевидно кучето на госпожа Патрик има изключителен нюх.

— То е надушвало телата ли?

— За такава работа дресират специални кучета търсачи. Доста са умни. От време на време полицейското управление в Атланта използва такива кучета търсачи.

— И сега искаш кучето да намери жената, която Дом е убил ли?

Ив кимна.

— Виж. Ето го ранчото.

Ако въобще можеше да се нарече ранчо. Дървено бунгало, няколко обширни, опасани с мрежеста ограда клетки и заграждение, наподобяващо детска площадка за игра с всички съоръжения вътре. Стар джип с избеляла и напукана зелена боя стоеше паркиран от едната страна на бунгалото.

— Няма кучета — отбеляза Джейн разочаровано. — Клетките са празни. Вероятно не е особено добра дресьорка, щом никой не я е наел.

Ив спря пред бунгалото.

— Не прибързвай със заключенията. Възможно е да не е особено натоварена в момента. Всеки бизнес има спадове и…