Игра със смъртта [bg]

Джейн погледна Сара със свъсени вежди.

— Не го карайте да тича, когато е горещо. Не му е полезно.

— Напротив. Тичаме по три километра всеки ден, независимо дали времето е хубаво, или вали. Трябва да сме във форма и да понасяме всякаква температура. Важно е.

— Уморил се е. — Джейн протегна ръка да погали кучето. — Не бива… — Монти отстъпи, за да й попречи да го докосне. — Защо прави това? Не ме ли харесва?

— Харесва те. Но сега е в режим на работа.

— Хайде да вървим, Джейн — подкани Ив и тръгна към колата.

Джейн неохотно я последва. Хвърли поглед през рамо към Монти и Сара Патрик.

— Не ми допада такъв. По-различен е отпреди.

И двамата със Сара бяха различни, докато Ив не спомена, че Монти й трябва като куче търсач. Жената и кучето, застанали на прага, не представляваха дуета, който ги посрещна пред бунгалото. Сега по лицето на Сара не се забелязваше никаква топлина или веселие, а Монти бе някак отчужден и очевидно предан единствено на стопанката си.

— Много е важно — подвикна Ив. — Помислете си.

Сара поклати глава.

— Имате ли нещо против да ви звънна и да попитам дали не сте променили решението си?

— Никога не променям решението си.

Ив запали двигателя.

— Почакайте. — Сара отмести поглед от разочарованото лице на Джейн и сведе очи към кучето. — Иди да кажеш довиждане, Монти.

Щракна с пръсти.

Настъпи пълна метаморфоза. Монти хукна, изправи се на задни лапи и се опита да лизне Джейн през отворения прозорец.

Джейн отвори вратата и Монти скочи вътре. Буквално се настани в скута й и като се сгуши в нея, доволно заскимтя. Момиченцето зарови лице във врата му и силно го прегърна.

— Достатъчно — обади се Сара.

Монти лизна Джейн още веднъж и скочи навън. Седна, но опашката му продължаваше да тупти по земята.

— Благодаря — обади се Ив.

Сара сви рамене.

— Какво да ви кажа? Адски си падам по деца и кучета.

— Тогава ме чуйте. Можете да помогнете…

Сара влезе в бунгалото и затвори вратата.

Ив стисна зъби от раздразнение. Упорита жена.

— Тя остави Монти навън — възкликна Джейн. — Ами ако избяга и се загуби?

— Няма да се загуби. — Подкара колата и хвърли поглед към Монти в огледалото за обратно виждане. Той отново се бе превърнал в очарователното куче, което стопи резервираността на Джейн. Монти се извърна, отиде до вратата и натисна дръжката с лапа. Вратата се отвори и той влезе в бунгалото. — Тя се грижи добре за него.

— Кара го да тича — отвърна Джейн троснато. — Не я харесвам.

— А аз я харесвам. Понякога прекалената мекушавост повече вреди, отколкото да носи добро.

— Но той е куче. Не разбира.

Нима? Ив се сети как Сара погледна Монти в очите и му каза да се сбогува. Двамата сякаш четяха взаимно мислите си.