Игра със смъртта [bg]

— Пари, фалшиви свидетелства за раждане, две кредитни карти и шофьорска книжка.

— Този мошеник ли е? — попита Джейн.

Логан я погледна и подметна:

— Зависи кого питаш.

— По улиците продават фалшиви карти за самоличност на всеки, който ги иска.

— Аз не продавам, аз купувам. И ти трябва да си доволна, че успях да набавя тези за толкова кратко време.

— Това е Джон Логан, Джейн. Той не е мошеник, а уважаван бизнесмен.

— Онзи ли, който е обещал да ни помогне?

— Няма как да се качим на самолета без фалшиви документи за самоличност.

— Уредил съм място, където да се настаните… В покрайнините на Финикс е. Двама от най-добрите телохранители на компанията ми ще са там да ви пазят. — Хвана Ив за лакътя. — Хайде да вървим.

— Ще се сбогуваме тук. — Тя леко се отдръпна. — Не желая да ме видят с теб, Логан.

— Няма да се сбогуваш с мен, преди да стигнем Финикс. Чака ни частен самолет. Така няма шанс да ви разпознаят.

— Не. — Тя не помръдна от мястото. — Приех да ми помогнеш, когато се обади снощи, но не желая да правиш нищо друго за мен.

— Вече е прекалено късно. — Той й се усмихна. — Ще понеса гнева ти. Само гледай.

— Не желая да те гледам. Не желая да нося отговорност за поредния човек, намесен в тази каша.

Усмивката му помръкна.

— Чуй ме. Няма да отстъпя, ти си в опасност. Трябваше да ми се обадиш, вместо да го научавам от мой сътрудник в Атланта.

— Сътрудник ли? Да не си разпоредил да ме следят, Логан?

— Просто държах ситуацията под око. — Стисна устни. — Не бях сигурен какво ще предприеме Джо, за да те държи тук.

— Джо ми е приятел и направи…

— Добре, добре. — Вдигна ръка в знак да млъкне. — Радвам се, че се обади на мен, а не на него. Няма да го видя. Жалко. Щеше ми се да му натрия носа.

— Той има какво да губи, и то повече от теб. Ченге е, а ти…

—… си поредният смотан магнат. — Логан я побутна към изхода на паркинга. — Но пък разполагам с достатъчно пари, за да прикривам следите си. Така че използвай ме, дявол да те вземе. — Хвърли поглед към Джейн, която крачеше редом с тях. — Звучи ли ти разумно, хлапе?

Тя го изгледа изучаващо.

— Да. Използвай го, Ив.

Той изглеждаше леко изненадан и отбеляза:

— Доста хладнокръвно.

— Не използвам хората — обади се Ив. — Не и ако не се налага.

— Защо не? — полюбопитства Джейн. — Той иска да го направиш. Може да ни се наложи да прибегнем до услугите му.

— Изключително здравомислещо дете. — Логан наклони глава. — Защо не те включа в програмата си за обучение на висшите си кадри. Имам много подчинени, който…

— Това би трябвало да ме зарадва, така ли? — Джейн го изгледа снизходително. После повтори: — Използвай го, Ив.

— Хлапето явно е на мнение, че не ставам за нищо друго — промърмори той. — Използвай ме, Ив.