Игра със смъртта [bg]

— Мързеливо животно. — Сара отиде до хладилника. — Току-що се върнахме от трикилометров крос и ето — аз не съм на път да припадна от изтощение.

— Вие нямате козина — намеси се Джейн възмутено и коленичи до кучето. — На него му е горещо.

Монти я погледна с жалостив поглед и я близна по ръката.

Джейн направо се разтапяше, забеляза Ив с изненада. Обърна се към домакинята.

— Много е красив.

Сара наля лимонада в две чаши.

— Джейн май не иска да я безпокоим. Седнете. — Отиде до мивката и се облегна. — Ще се смиля над вас и няма да ви доближавам. Още не съм си взела душа.

По загорелите й крака и лице наистина се виждаха браздулици от пот. Сара Патрик вероятно наближаваше тридесетте, беше средна на ръст, с къси кафеникави коси и стройно гъвкаво тяло. Не беше красива, но големите сияещи тъмни очи и добре оформените устни бяха привлекателни. И приковаваше вниманието с енергията, която излъчваше.

— Ваше дете ли е? — Сара гледаше Джейн. — Не се притеснява да раздава любовта си. А да обичаш, е хубаво качество.

Джейн наистина раздаваше любов, забеляза Ив. Кой би предположил, че ще се размекне така пред едно куче?

— Не, не е моя.

— Обичам децата.

— Нямате ли свои?

Сара поклати глава.

— Дори нямам съпруг. — В очите й се появиха весели пламъчета. — Слава богу всъщност. И без това си имам достатъчно грижи.

— Сама ли сте тук? — Ив свъси вежди. — Не би трябвало да съобщавате къде живеете.

— От време на време се чувствам самотна. Но успявам да се грижа за себе си. — Погледна Монти. — Разполагам със страхотно куче пазач.

Кучето пазач се бе претърколило по гръб и закачаше ръката на Джейн игриво с предните си лапи. Изскимтя доволно и протегна врат, за да близне Джейн по китката.

— Да, виждам — отвърна Ив колебливо.

Сара се засмя.

— Явно не сте впечатлена от дресьорските ми умения. Монти не е особено добър пример. Има някои психологически проблеми. Не е сигурен кой точно от нас двамата е кучето.

— Много е мил.

Лицето на Сара се разнежи.

— Така е. — Остави чашата на мивката. — Кой ме препоръча за дресьор?

— Намерих ви по Интернет.

— О, да. Оставих реклама там. Беше преди години, но никой никога не се е обаждал. Сигурно описанието как се стига до тук разколебава хората. — Погледна Ив с присвити очи. — Вие защо не се разколебахте?

— Нужна сте ми.

— Сигурно до мястото, където живеете, има някой дресьор на кучета.

— Трябва ми куче търсач, за да намери труп.

Сара се напрегна.

— Редно беше да се досетя. Коя сте? Мадън ли ви изпраща.

— Не съм от данъчните, вече ви казах. И не познавам никакъв Мадън.

— Ще ми се и аз да не го познавах. Това е червена точка във ваша полза. — Поклати глава. — Предложението ви не ме интересува. От полицията ли сте? Ще ви дам имената на неколцина, които работят с властите.