Игра със смъртта [bg]

— Мнението ни по въпроса винаги ще се разминава. — Побутна Джейн да влезе и се обърна с лице към Логан. — Благодаря ти. А сега си тръгвай.

— Има две допълнителни стаи за гости.

— Тръгвай си.

— Ще намеря кухнята и ще приготвя сандвичи — каза Джейн и се отдалечи по коридора.

— Виждаш, и тя не може да понесе гледката как ме изхвърляш. Смятам, че ме харесва. Умно момиче.

— Само ти би възприел безразличието като харесване. — Ив кръстоса ръце пред гърдите си. — Тръгвай.

— Съвсем не е безразлична към мен. Чудесно ще се сработим, след като се поопознаем. Напомня ми малко на теб, когато се запознахме.

— Въобще не прилича на мен.

Той тихо подсвирна.

— Очевидно не се изразих правилно.

— Тръгвай, Логан. Моля те.

Той се усмихна и погали бузата й с пръст.

— Отивам си. Но съм поласкан, че толкова настояваш да ме защитиш.

Джо не се бе почувствал поласкан. Той се разгневи и стана напълно безразсъден, дяволите да го вземат.

— Има ли какво още да направя за теб?

— Предполагам, че има компютър и всякакъв софтуер.

— Естествено. Аз произвеждам компютри. В кабинета, освен това ще разполагаш с отлична библиотека.

— Тогава това е всичко, от което се нуждая.

— Ще намериш дрехи и за двете ви в спалните. Не съм сигурен дали ще станат за Джейн. Малко е дребна за десетгодишна.

— Достатъчно е голяма, за да не забравя човек присъствието й.

— Забелязах. — Наведе се и я целуна. — Тогава се омитам. Ако ти потрябвам, отседнал съм в странноприемницата „Камълбак“.

— По дяволите, Логан, очаквах да се върнеш в Монтрей.

— Знам. — Тръгна надолу по стълбите. — Ще ти оставя тази взета под наем кола. Ще отскоча до къщурката и ще помоля някой от телохранителите да ме откара.

— Слушай, Логан. Вече и без това взех от теб повече, отколкото е редно. Адски виновна ще се чувствам, ако те вкарам в беля.

— Радвам се. Чувството за вина е полезно в ръцете на мъж, а и доказва, че държиш на мен.

— Никога не е имало спор по този въпрос и ти добре го знаеш. След всичко преживяно заедно, трябва да съм робот, за да не държа на теб.

Той й се усмихна през рамо.

— Именно на това залагам.

— Логан.

Той поклати глава.

— Не, Ив. Подчинявам се на желанието ти да не ме допуснеш в къщата с теб, но нямаш власт да ми попречиш да съм наоколо. — Намигна й. — Освен това с трепетно вълнение очаквам Джо да разбере, че ти помагам.

Преди да успее да му отговори, той изчезна зад ъгъла на къщата.

Май въобще не биваше да се обръща към него за помощ. Логан не бе наясно какво означава минимална намеса.

Не, не отговаряше на истината. Той много старателно спазваше параметрите, наложени от нея във взаимоотношенията им. Никога не предприемаше нещо необмислено, не се натрапваше. Като се вземе предвид властната му природа, вероятно му бе доста трудно и по тази причина тя го ценеше още повече.