Игра със смъртта [bg]

— Той е по-жилав. Но пък ме харесва, така че няма да ме убие. На мен ще кажеш ли къде си?

— Във Финикс.

— Но не бива да го съобщавам на Джо, така ли?

— Моля те недей.

— Правиш грешка.

— Трябва да затварям, мамо. Пази се.

— Ти се пази.

Ив бавно остави слушалката. Джо се занимаваше с онова, в което бе най-добър — преследваше. Какво ще предприеме…

— Искаш ли сандвич? — Джейн стоеше зад нея. — С пуешко месо е. Направих два.

— Благодаря. — Не беше гладна, но откакто Джейн се съгласи да дойде във Финикс, малката за пръв път поемаше инициативата за контакт. — С удоволствие. — Ив я последва по коридора към кухнята. — С храната ще се справяме както дойде. Не съм особено добра готвачка.

— Не може да си по-лоша от майка си.

Момиченцето се настани на високото столче пред барплота.

— Времето ще покаже дали няма да промениш мнението си. Нямам особен опит в готвенето.

Нахраниха се в дружелюбно мълчание.

— Мога да ти помогна — предложи Джейн внезапно.

— Исли каза, че ти е било трудно при тях.

— Справих се някак. — Джейн изяде сандвича. — Да ти помогна ли да раздигнем?

— Няма кой знае колко за оправяне. Ще се справя. — Хрумна й нещо. — Логан спомена, ще има хубава библиотека. Не знам дали ще намерим подходящо четиво за теб, но…

— Книги ли? — Лицето й засия. — Тук има книги?

— Така твърди Логан.

Джейн побърза да прикрие вълнението си.

— Ще ги прегледам. И без това няма какво друго да се прави. — Смъкна се от столчето, занесе чинията си на мивката и пусна водата. — Логан те харесва. Спиш ли с него?

Ив премигна. Господи, детето е едва на десет. На десет, но всъщност не е никакво дете, напомни си Ив. Вероятно е преживяло повече през краткия си живот, отколкото жена на тридесет.

— Не е твоя работа.

Джейн сви рамене.

— Той прави адски много за нас. Питах се дали трябва да му платиш.

Сексът като отплата. Още един аспект от живота на улицата. Всекидневният контакт с проститутки бе част от детството на Ив и, естествено, от живота на Джейн.

— Не. Логан ми е приятел. Приятелите не искат да им се плаща. Той е добър човек. — После с усмивка добави: — И не е мошеник.

— Не го смятам за такъв. Просто исках да го ядосам.

— Джейн…

— Той нямаше нищо против. Силен е. Къде е библиотеката?

— Нямам представа.

Момиченцето тръгна към вратата.

— Ще я намеря.

— Ако не възразяваш, занеси книгите, които си избереш, в друга стая. Ще работя на компютъра.

— Защо?