![Колекционери на смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/0/kolekcioneri-na-smrt-bg-download.jpg)
Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
— Госпожице Барстоу, ще ми отговорите ли?
— Не знам как да ви го кажа… Аз… се страхувам от него.
— От шефа ли? — попитах.
Тя кимна:
— Откакто Рубин изчезна, господин Хамърли стана прекалено взискателен и много раздразнителен. Освен това проявява странен интерес към кабинета на Рубин, понякога се заключва там. Чувам странни шумове, струва ми се, че претърсва бюрото. Когато намерих касетофона, се запитах дали…
— Дали не търси именно тази вещ.
— Разберете, аз съм само помощничка, и то на половин работен ден. Помислих си, че може би записът съдържа поверителна информация и че нямам право да се намесвам. Тогава реших да се обърна към вас.
Хари бащински я потупа по ръката — окуражаващ и същевременно безличен жест, който още не бях усвоил:
— Постъпили сте правилно, госпожице Барстоу.
— Защо помислихте, че записът е важен? — намесих се.
— Рубин е прекалено напрегнат, личи, че е изнервен. По принцип дори когато работи по важно дело, той диктува съображенията си спокойно, сякаш разговаря с приятел. А сега ми се струва, че се страхува, че не иска никой да го чуе. Освен това не мога да разбера кой е клиентът.
— Да чуем записа — предложих.
Хари пренави касетата, натисна бутона за възпроизвеждане. Чу се мъжки глас.
— Това е господин Койл — обясни Лидия. — Когато диктува, винаги започва с името на клиента и номера на делото. Този път обаче ги е пропуснал.
— Може би информацията е поверителна — подхвърли Хари.
Гласът на Койл беше писклив, но добре модулиран, в него се долавяше лек южняшки акцент, което в определени среди е белег за аристократизъм. Дори Лидия да не ни беше предупредила, щях да доловя колко изнервен е адвокатът. Говореше много тихо — като човек, който провежда таен разговор. Между изреченията имаше големи паузи, явно обмисляше следващата фраза.
— … преговорите ще се водят в условия на пълна секретност… Трябва да се има предвид, че двете страни ще искат да имат под ръка… вещта, за която преговарят. Това е от полза за настоящата сделка, тъй като поради естеството на вещта може би ще има допълнително наддаване…
Чу се драскане върху хартия, после той явно откъсна лист от бележник и го смачка.
Хари ме изгледа:
— Вещ ли? Хм, интересно.
— … да се проведат в някой курорт. Или в мотел, където бунгалата са изолирани едно от друго. Възможно е участниците в търга да не желаят да общуват помежду си… затова е необходимо всеки да бъде настанен в отделно бунгало… За предпочитане е търгът да се проведе в някой долнопробен мотел вместо в по-скъп хотел…
— Долнопробни бунгала — промърмори Хари. — Така ли е описан „Коузи Кабинс“ в пътеводителя „Фодор“?
— … очаквам накрая страстите на наддаващите да се разгорещят, особено когато се обяви кой е спечелил търга… Необходимо е да се вземат мерки при заминаването си участниците да нямат контакт помежду си, за да се запази анонимността им.
Още няколко секунди чувахме съскането на лентата, после устройството се изключи.
— Това е всичко — промълви Лидия и озадачено ни изгледа.
Хари разгърна картата, разглежда я в продължение на няколко безкрайни секунди, после възкликна:
— Виж ти!
— Какво?
Той отмести чашата си, сложи картата на масата:
— Погледни. Шест мотела, отбелязани с червено. Единият е „Коузи Кабинс“.
Сърцето ми затуптя по-бързо, усетих, че най-сетне сме попаднали на нещо, което ще ни отведе в правилната посока, на „невидимите нишки“. Така партньорът ми наричаше зависимостта между наглед несвързани събития, на които се натъквахме при разследването на убийства. Отначало бяха невидими, но постепенно се разкриваха, докато накрая разбирахме, че буквално са щели ни да извадят очите.
— Анонимността на участниците е била от първостепенно значение… — измърмори Хари, сякаш си говореше сам. — Не е искал те да се засекат…
— Нямате представа дали Рубин Койл е водил преговорите от името на кантората, така ли, госпожице Барстоу? — попитах.
— Не ми е възлагал такава работа — разтревожено прошепна Лидия. — Един-два пъти спомена за преговори, които може би ще води от името на Луис Арагорн, нищо конкретно.
— Луис Арагорн ли? — възкликнах. — Онзи Арагорн?
Гений, той е същински гений! Когато вашите колеги ми се обадиха, че е изчезнал, така ми призля, че за малко не се издрайфах на бюрото.
Луис Арагорн удари с юмрук по бюрото, върху което едва не се беше издрайфал, после стана и отиде до прозореца с изглед към река Мобил. Над водата се издигаше цяла гора от кранове и корабни хангари.