Рейн-сан: Сеч [bg]

В отговор Тацу отново поклати глава.

Знаех, че върши много и че го поставям в трудно, може би даже опасно положение. Изведнъж се почувствах гузен, че го притискам. Искаше ми се да му го кажа, но реших, че ще се получи по някакъв глупаво многословен американски начин. Затова запазих мълчание с надеждата, че той ще усети в него известна загриженост.

— Дай да… се върнем назад — след малко предложих аз. — Кой ще спечели от смъртта на Сугихара?

Тацу сви рамене.

— Когато умре някой политик, винаги има печеливши. Това се отнася за катаклизми от всякакъв вид. Фигурите на дъската се пренареждат, появяват се възможности там, където преди е имало пречки и застой.

— Добре. А по–конкретно?

— Тъкмо това се опитвам да ти обясня. Когато изгодите са в най–различни посоки, трудно може да се открие причинно–следствена връзка.

— Сугихара известен ли е с нещо? С някакви… не знам, търговско–промишлени дейности, да речем? Научих, че наскоро е бил на банкет с някаква американска търговска делегация.

— Популярен е сред японските фермери, защото защитава родното производство на ориз чрез значителни данъци върху вноса. Но едва ли се отличава от други в това отношение. Смъртта му по никакъв начин няма да подготви почвата за драстично увеличаване на вноса на ориз.

Усмихнах се.

— Когато представяш нещата така, наистина звучи малко вероятно.

Той кимна и разбрах, че сме преодолели напрежението отпреди малко.

— Добре. Сериозно се съмнявам, че Виктор има личен мотив, за да иска смъртта на Сугихара. Следователно въпросът е кой е поръчал на Виктор да го направи.

— Действително това е въпросът.

— Може би Уилсън? Който и да е, поръчителят не иска да има нищо общо с това. И ти виждаш нещата така, нали?

— Разбира се. Иначе защо ще го възложат на теб?

Думите му малко ме жилнаха, само на равнището на професионалната ми гордост. Но какво да направя, да му възразя, че всъщност списъкът с поръчковите ми убийства е доста дълъг, така ли? Разговорът ни бездруго се движеше съвсем близо до границата която нямах желание да прекрачвам. Толкова близо че не бях сигурен дали с Тацу все още сме от една и съща страна.

— Не само на мен — напомних му аз. — И на Кобаяши. Помисли. Ако Кобаяши беше убил Сугихара, сигурно веднага след това щяха да убият Кобаяши. И после ти щеше да се чудиш защо Гокумацу–гуми са очистили депутат в Диета, по дяволите. А ако го бях направил аз…

Бях възнамерявал просто да изложа разсъжденията си за това, че и връзката с мен е опровержима, но сега ме глождеше нещо друго.

— Какво има?

— Виктор знае за миналото ми — бавно отвърнах аз, като се опитвах да анализирам този факт от нова гледна точка. — За КОВПВ–ГПН. И всичко останало. И въпреки това ми възложи поръчката. Преди си мислех, че… това не го интересува. Че за него е най–важно да няма връзка с мен. Аз ликвидирам Сугихара, неговите хора ме ликвидират и какъвто и да съм бил, по никакъв начин не могат да ме свържат с Виктор.