Червената лястовица [bg]

Булърд отвори торбата и подаде на Доминика подвързания наръчник с размер на тънък телефонен указател. Тя го връчи на Волонтов, който прекара три секунди в прелистване на страниците, преди да го върне на Доминика. Каза нещо на Булърд и Доминика го преведе. Те щяха да проверят документа лично, преди да определят реалната му стойност. Булърд каза: „Истински е, абсолютно автентичен е.“

Волонтов кимна и Доминика стана от стола си с документа и с куфарчето и отиде в банята. Предишния ден резидентът бе дал подробни инструкции наръчникът да бъде поставен — веднага щом е възможно — във фалшивото дъно на куфарчето, в случай че това е провокация на Запада, капан. Банята без прозорци беше мястото, в което наръчникът трябваше да бъде скрит в куфарчето. Форсайт прошепна по радиото: „Всичко е окей, задръжте.“ Лаптоп две показа как вратата на банята се отваря, после главата на Доминика изпълни екрана, затвори вратата и постави куфарчето върху тоалетката под огледалото. С бързи движения се наведе към пода и бутна долната плочка на тоалетната, която се отвори навътре на пантите си. Доминика измъкна идентично изглеждащия наръчник от зейналото скривалище, частично променен от двадесет учени глави и педантично подготвен — дори до липсващата заглавна страница — и пъхна на негово място оригинала. Плочката се затвори. Доминика притисна два бутона в капака на куфарчето. При натиска вътрешната му подплата се отвори и разкри фалшивото дъно, в което Доминика пъхна модифицирания наръчник. После щракна похлупака на укритието

и затвори капака на куфарчето.

Спря, за да се огледа в огледалото, приглади косата си и после погледна към отдушника и в невидимата камера. Предната вечер Нейт ѝ бе казал, че те ще наблюдават подмяната, за да се уверят, че всичко върви гладко. Изплези се пред камерата и след един последен поглед в огледалото се върна в стаята.

— Исусе Христе! — каза Форсайт, не можейки да повярва на очите си. — Невероятно. Що за операция ръководиш ти? — добави той, гледайки към Нейт.

— Може ли да ѝ взема телефонния номер? — каза техникът Гинсбърг.

— Млъквайте и двамата! — скастри ги Форсайт.

Доминика седна отново, а Волонтов бръкна в джоба си и извади дебел плик. Постави го на масата и го плъзна към Булърд. Доминика му каза, че те могат да му платят само 5000 долара, докато не се уверят в автентичността на наръчника. Изуменият поглед на Булърд срещна безучастното мълчание на Волонтов.

— Какво ли може да направи той? — каза Гинсбърг. — Да отиде при властите ли? — Един остър поглед на Форсайт го накара да млъкне. Доминика каза на Булърд, че те ще си тръгнат първи и че той трябва да изчака в стаята пет минути преди да излезе от хотела. Младият американец се облегна на креслото, напълно съкрушен. Волонтов се изправи, закопча палтото си и излезе от стаята, а Доминика го последва. Останал сам, американецът се наведе напред с лице в ръцете си.

Форсайт прошепна в радиото, повтаряйки името на Булърд два пъти.

— Партито свърши. Гостът още е горе на етажа. Никой да не мърда. Никакво движение.

Две кликвания в знак на потвърждение. Изведнъж Булърд се изпъна и стана.

— Седни долу, по дяволите — каза Форсайт на екрана на лаптопа. — Стой там, ти, малко копеле! — Булърд отиде до вратата и излезе от стаята. Форсайт грабна радиото.

— Гостът тръгна. Син анорак, черна брезентова торба. Всички да стоят на място. Никакво движение. Никой да не мърда.

Волонтов и Доминика излязоха от хотела и влязоха в чакащата ги до бордюра кола на посолството. Хората на ФБР ги наблюдаваха и понечиха да излязат от вана.

— Стойте мирно, момчета — каза Гейбъл. — Никой още не е слязъл по стълбите.

— Майната му — каза единият от федералните агенти. — Руснаците си тръгнаха. Хайде да го заковем тоя чеп.

Гейбъл стисна над лакътя единия от агентите.

— Никой няма да ходи никъде, докато не получим сигнал за действие — каза той.

— По дяволите, я се разкарай от пътя ни! — изрева Маратос, докато плъзгаше вратата на вана. Агентите на ФБР се изсипаха отвътре и изтичаха в хотела. Вратите на асансьора се отвориха и Булърд влезе в лобито, в анорак, право в ръцете на тримата федерални агенти, които го проснаха на пода, извиха ръцете му на гърба и му щракнаха чифт белезници. Докато го изправяха на крака и го изнасяха от фоайето, се събра тълпа от гости на хотела и туристи. В суматохата никой не забеляза контраразведката от руското посолство, застанал зад тълпата. Той се обърна и напусна хотела през страничен изход.

Форсайт събра оборудването, а Нейт отиде да извади наръчника на Булърд от банята на съседната стая, докато техниците бързо махаха камерите от ъглите на тавана и от банския отдушник. Всички се срещнаха отново в бюрото.

— Мамка му! — беснееше Форсайт. — Ще откъсна топките на Маратос! Беше прекалено бързо!

— Ще трябва да изчакаш да се върне обратно в града — каза Гейбъл. — Те се насочиха право към летището. Имаха самолет, чакащ да откара тоя тип във Вашингтон. Всички тези задници получиха ерекция, толкова бяха възбудени. Вече мислят за повишенията си.

— Мислиш ли, че руснаците са имали някой, който да покрива лобито? — каза Нейт. Той се бореше да потисне ужаса, надигащ се в стомаха му.