Игри за милиарди [bg]

— Идеално. Трябва да е нещо съвършено невинно. В „Дженеръл Тектоникс“ не бива да очакват засада. Ще изпратят няколко счетоводители и те ще са неподготвени.

— Чудесна идея — промърмори Ърл, докато си представяше какво ще стане. Шайка буквояди, въоръжени с таблици и графики и предложения за намаляване на разходите, ще зяпнат от учудване, когато установят, че ги нападат заради техническите качества на превозното средство. Някой от персонала трябва да състави въпроси, които да затруднят и Айнщайн. Онези ще се вцепенят на местата си, ще се подмокрят, абсолютно парализирани от ужас. — Чудесно. И после какво? — попита Ърл, мушна нова скарида в устата си и задъвка усилено.

Белуедър пое топката.

— Трябва да си внимателен. Внезапното прекратяване на програмата ще предизвика силна съпротива. Ще се вдигне шум, ще стане напечено. „Дженеръл Тектоникс“ и генералите ще поискат линч.

— И не само те — отбеляза Ърл. — Телър ще засъска неистово. Да не заставаш между това момче и телевизионна камера!

— Значи няма да я ликвидираш напълно — посъветва Белуедър. — Протакай. Върни ги да проведат по-сериозни изпитания за още една година, докато съмненията за безопасността се изгладят и изчезнат. Необходима е сигурност, преди да бъдат похарчени милиарди и животът на нашите момчета да бъде изложен на риск.

Белуедър млъкна. Ърл престана да яде. Хагър започна да драска нещо на една салфетка. Срещата като че ли премина в нова фаза. Джак продължаваше да мълчи с безизразно лице.

По някакво негласно споразумение топката сега беше в половината на Ърл. Той избърса плътните си устни с книжна салфетка и се облегна назад.

— Мисля, че ще стане — заключи той с лека загадъчна усмивка.

За Белуедър обаче тук нямаше нищо загадъчно. Бившият министър на отбраната, който навремето беше вкарал Ърл в играта, сега доби леко раздразнен вид.

— Разбира се, ние ще сме много благодарни — заяви той с тон, който изразяваше всичко друго, но не и благодарност. Последва дълго, неловко мълчание. — Какво имаш предвид, Ърл?

— Радвам се, че попита, Дан.

— Сигурен съм, че се радваш.

— Пет милиона за следващата ми кампания определено ще ми се отразят добре — Ърл престана да се държи като провинциален глупак и изведнъж се превърна в хитър и ловък комарджия. Наклони се напред с присвити очи.

Белуедър хвърли хартиената салфетка и едва не изрева:

— За бога, Ърл! Много е!

— А колко не е много?

— Три милиона. Това сме предвидили в бюджета, само това можем да си позволим.

— Виж сега, Дан, тук ти калкулирам и цената за прокарването на полимера през политическата джунгла. Предполагам, ще искаш бърза писта, без конкуренция. — Никой не оспори и той продължи: — Удовлетворявам всякакви желания, Дан. Ще те черпя и пакет чипс.

— Пет пак са много.

— Не. Това е чудесна сделка и ти го знаеш много добре. Отстранявам конкурента ти и се грижа гласуването за твоя полимер да мине гладко. Никой друг не може да го уреди.

След дълга напрегната пауза Белуедър каза: