V. [bg]

— Да, говориш ми. Хубава рокля. Още кафе. Днес убих още едно кокодрило. Схващаш какво искам да кажа, нали?

Той разбираше какво има предвид Фина. Ето го тук Рандолф Скот: спокоен, невъзмутим, държи си устата затворена, говори само когато трябва — и казва точно това, което е нужно, не прави както му скимне отклонения от темата, не дърдори празни приказки, — а от другата страна на фосфоресциращия екран бе Профейн, който знаеше, че една погрешна дума ще го доближи още повече отколкото би желал до нивото на улицата, и чийто речник изглежда бе съставен изключително от неуместни думи.

— Защо не отидем на кино или някъде другаде? — попита тя.

— Този филм по телевизията е хубав — отвърна Бени. — Рандолф Скот е началник на полицейски участък, а онзи шериф, ето онзи там, получава пари от бандата и по цял ден играе карти с една вдовица, която живее на хълма.

След малко тя излезе от стаята, унила и нацупена.

Защо? Защо поведението на Фина трябваше да бъде такова, сякаш Профейн бе човешко същество? Защо да не може той да бъде само обект на милосърдие? Защо й е на Фина да го поощрява? Какво иска тя? — което бе глупав въпрос. Неспокойно момиче бе тази Хосефина: активна, със съблазняваща походка, готова да долети на самолет или да отиде където и да е.

Но от любопитство, той реши да попита Анхел.

— Откъде да знам — отвърна Анхел. — Нейна си работа. Не харесва никого в службата си. Казва, че всички са maricon127. С изключение на шефа, господин Уинсъм, но той е женен и не влиза в сметката.

— Каква иска да стане тя? — попита Бени. — Кариера ли е решила да прави? Какво мисли майка ти?

— Майка ми смята, че всеки трябва да бъде женен: аз, Фина, Херонимо. Скоро ще подхване и теб. Фина не иска никого. Нито теб, нито Херонимо, нито Плейбойс. Никой не й е нужен. Пък и никой не знае какво иска тя.

— Плейбойс? — попита Профейн. — ’Кви са тия Плейбойс?

Оказа се, че Фина била духовна предводителка или наставница на тази младежка банда. В гимназията била учила по история за някаква светица, Жана д’Арк. Тази светица правела същите неща за войниците, които често проявявали страх в битките. Плейбойс, според Анхел били точно такива.

Проофейн разбираше, че е безсмислено да задава въпроса дали тя не ги утешава и сексуално. Не трябваше да пита. Наясно бе, че това е милосърдно дело от съвсем друг вид. Предполагаше, без да знае нищо за жените, че да бъде майка за войниците, е за нея един безобиден начин да се изяви като такава, каквато навярно всяко момиче иска да бъде — полкова курва. С това предимство, че Фина не придружава лагера, а е предводителка и лагерът следва нея. Колко на брой са Плейбойс? Никому не е известно, отвърна Анхел. Може би стотици. Всички те били луди по Фина, по свой духовен начин. В отплата Фина им дарявала само милосърдие и утешение, нещо, което тя — вече замаяна от собствената си благосклонност, — правела с голямо удоволствие.