V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
В един и половина телефонът иззвъня. Беше Стенсъл.
— Току-що стреляха по Стенсъл — съобщи той.
Великият частен детектив.
— Как си, къде си? — Стенсъл й каза адреса, в района на Източна 80-та улица. — Седи там и чакай — посъветва го тя. — Ще дойдем да те вземем.
— Той не може да седи. — Стенсъл затвори.
— Хайде — подвикна Рейчъл. — Нови развлечения, вълнения, трепети. Стенсъл току-що е бил ранен, докато издирвал някаква следа.
— Ега ти следите! — подсвирна Фу и се изкиска. — Май започват да оказват съпротива.
Стенсъл бе телефонирал от една унгарска сладкарница на Йорк авеню, известна като Унгарската Сладкарница. По това време единствените посетители бяха две възрастни дами и свободен от дежурство полицай. Жената зад щанда с пастите бе цялата доматени бузи и усмивки и изглеждаше от типа продавачки, които дават допълнителни порции на бедните подрастващи момчета и майчински-грижовно наливат безплатно кафе на скитниците, макар че кварталът беше богаташки, и скитници минаваха през него само случайно и понеже знаеха, че мястото им не е там, бързо „се изнасяха“.
Стенсъл бе изпаднал в неудобно и може би опасно положение. Няколко сачми от първия изстрел на ловната пушка (бе избегнал втория с изкусен плонж в каналните нечистотии) бяха рикоширали в левия му бут и сега той не изгаряше от нетърпение да седне. Бе скрил водонепроницаемия костюм и маската под една подпора на пешеходната пътека на „Ист Ривър Драйв“ и бе пригладил косата и дрехите си на луминесцентната светлина, отразена в близката локва. Не бе много сигурен дали изглежда достатъчно представителен. Лоша работа, този полицай тук.
Стенсъл излезе от телефонната кабина и внимателно намести десния си бут на едно столче до барплота, опитвайки да не гримасничи от болка, с надеждата, че бавните, предпазливи движения биха могли да бъдат отдадени на солидната му възраст. Помоли за чаша кафе, запали цигара и забеляза, че ръката му не трепери. Пламъкът на кибритената клечка гореше чист, коничен, нетрепващ. Стенсъл, много си хладнокръвен, помисли той, но Господи: как стана така, че те разконспирираха?
Това беше най-лошото. С Цайтсус се бяха запознали случайно. Стенсъл бе тръгнал към квартирата на Рейчъл. Пресичайки „Кълъмбъс авеню“, забеляза на отсрещния тротоар десетина-петнайсет опърпани работници, на които Цайтсус държеше реч. Всяка организирана човешка маса очароваше Стенсъл, особено нередовната военна част. Тези приличаха на революционери.
Стенсъл пресече улицата. Работниците от групата тръгнаха в различни посоки. Цайтсус ги наблюдаваше известно време, после се обърна и видя Стенсъл. От източната светлина, стъклата на очилата му избледняха и станаха съвсем празни.
— Закъсняваш — подвикна Цайтсус.
Наистина закъснявам, помисли Стенсъл. С години.
Ще говориш с бригадира Бънг. Онзи, хей там, с карираната риза.
Тогава Стенсъл осъзна, че е с тридневна брада и за същия период от време бе спал с дрехите. Любопитен към всяко нещо, което дори само загатваше за сваляне на властта, той приближи Цайтсус и пусна типичната за баща си усмивка на служител от външното разузнаване.
— Не търся работа — поясни Стенсъл.
— А, ти си англичанин — рече Цайтсус. — Последният англичанин, който беше при нас, направо пребиваше алигаторите до смърт. Готини сте вие, англичаните. Защо не опиташ, само за един ден?
Естествено, Стенсъл зададе въпроса какво да опита и контактът бе осъществен. Скоро след това се озоваха в канцеларията, която Цайтсус използуваше по съвместителство заедно с някаква твърде неясно дефинирана оценъчна група, и заговориха за канализацията и каналите. Стенсъл знаеше, че сред папките на парижкото досие има записано интервю с един от надзорниците по поддръжката на колекторните тръби, който бил работил по главната канализационна линия, минаваща под булевард „Сен Мишел“. Човекът — вече доста стар, когато давал интервюто, но с удивително свежа памет, — си припомнил, че малко преди избухването на Първата световна война, по време на една от рутинните ежемесечни инспекционни обиколки, видял жена, който може да е била V. След като веднъж бе имал късмет с канализацията, Стенсъл не виждаше защо да не опита отново. Отидоха да обядват. Беше ранен следобед, валеше и разговорът се завъртя около историите, свързани с каналите. Взеха думата и няколко стари кримки с техните спомени. След около половин час бе цитирано името на Вероника: любовница на свещеник, която искала да се покалугери — споменавана в дневника с нейния инициал.