V. [bg]

Стенсъл излезе от телефонната кабина и внимателно намести десния си бут на едно столче до барплота, опитвайки да не гримасничи от болка, с надеждата, че бавните, предпазливи движения биха могли да бъдат отдадени на солидната му възраст. Помоли за чаша кафе, запали цигара и забеляза, че ръката му не трепери. Пламъкът на кибритената клечка гореше чист, коничен, нетрепващ. Стенсъл, много си хладнокръвен, помисли той, но Господи: как стана така, че те разконспирираха?

Това беше най-лошото. С Цайтсус се бяха запознали случайно. Стенсъл бе тръгнал към квартирата на Рейчъл. Пресичайки „Кълъмбъс авеню“, забеляза на отсрещния тротоар десетина-петнайсет опърпани работници, на които Цайтсус държеше реч. Всяка организирана човешка маса очароваше Стенсъл, особено нередовната военна част. Тези приличаха на революционери.

Стенсъл пресече улицата. Работниците от групата тръгнаха в различни посоки. Цайтсус ги наблюдаваше известно време, после се обърна и видя Стенсъл. От източната светлина, стъклата на очилата му избледняха и станаха съвсем празни.

— Закъсняваш — подвикна Цайтсус.

Наистина закъснявам, помисли Стенсъл. С години.

Ще говориш с бригадира Бънг. Онзи, хей там, с карираната риза.

Тогава Стенсъл осъзна, че е с тридневна брада и за същия период от време бе спал с дрехите. Любопитен към всяко нещо, което дори само загатваше за сваляне на властта, той приближи Цайтсус и пусна типичната за баща си усмивка на служител от външното разузнаване.

— Не търся работа — поясни Стенсъл.

— А, ти си англичанин — рече Цайтсус. — Последният англичанин, който беше при нас, направо пребиваше алигаторите до смърт. Готини сте вие, англичаните. Защо не опиташ, само за един ден?

Естествено, Стенсъл зададе въпроса какво да опита и контактът бе осъществен. Скоро след това се озоваха в канцеларията, която Цайтсус използуваше по съвместителство заедно с някаква твърде неясно дефинирана оценъчна група, и заговориха за канализацията и каналите. Стенсъл знаеше, че сред папките на парижкото досие има записано интервю с един от надзорниците по поддръжката на колекторните тръби, който бил работил по главната канализационна линия, минаваща под булевард „Сен Мишел“. Човекът — вече доста стар, когато давал интервюто, но с удивително свежа памет, — си припомнил, че малко преди избухването на Първата световна война, по време на една от рутинните ежемесечни инспекционни обиколки, видял жена, който може да е била V. След като веднъж бе имал късмет с канализацията, Стенсъл не виждаше защо да не опита отново. Отидоха да обядват. Беше ранен следобед, валеше и разговорът се завъртя около историите, свързани с каналите. Взеха думата и няколко стари кримки с техните спомени. След около половин час бе цитирано името на Вероника: любовница на свещеник, която искала да се покалугери — споменавана в дневника с нейния инициал.