V. [bg]

Плейбойс бяха удивително изчерпана младежка групировка. Наемници, много от тях живееха в квартала на Фина; но за разлика от другите банди, те не контролираха свой строго определен район на действие. Бяха разпръснати из целия град; нямаха обща географска или културна основа и предоставяха своя арсенал и бойни умения на разположение на всяка заинтересована страна, която замисляше някакво сбиване. Комисията по въпросите на младежта изобщо не им бе обръщала внимание: те бяха навсякъде, но, както бе споменал Анхел, бяха страхливци. Главното предимство да ги имаш на своя страна бе психологическо. Те си бяха култивирали сдържано-зловещ външен вид: черни като въглен кадифени якета, името на клана дискретно изписано с малки кървавочервени букви на гърба; бледи и бездушни лица, като другата страна на нощта (човек изпитваше усещането, че именно там живееха: защото изникваха внезапно на отсрещния тротоар и известно време вървяха в крак с теб, а после изчезваха отново, сякаш потъваха зад някаква невидима завеса); всички без изключение демонстрираха дебнещи походки, гладни погледи и разкривяващи устните им жестоки гримаси.

Профейн не бе ги срещал на никакви обществени прояви. За първи път това стана на празника на Свети Херкулес на Носорозите128, който се падаше на Мартенските Иди129 и бе чествуван в един квартал в центъра на града, наречен Малка Италия. Тази вечер високо над цялата „Мълбери Стрийт“ искряха гирлянди от разноцветни електрически крушки, подредени в постепенно смаляващи се арки, — всяка от тях разпростряна дъгообразно над цялата улица, — излъчващи пределно ясно сияние чак до хоризонта, защото въздухът бе съвсем неподвижен. Под тях бяха разположени подиуми, отрупани с журита за различни игри, като например хвърляне на монети, бинго, „вдигни пластмасовата патица и спечели награда“. През няколко крачки имаше сергии за понички, бира и сандвичи с печен в хартия салам. Зад всичко това се издигаха две естради, едната на края на улицата в посока към центъра на града и другата в средата. Популярни песни, оперна музика, но не много високо — вечерната прохлада сякаш ограничаваше звуците само в осветеното пространство. Обитаващите този квартал италианци и китайци седяха пред къщите, все едно че беше лято, и наблюдаваха тълпите, разноцветните крушки и пушека от сергиите за понички, който се виеше равномерно лениво нагоре към светлините, но изчезваше, преди да ги достигне.