Любов на колела [bg]

— Искам да кажа, че си влюбена в този красавец — бившия агент на Мосад.

Сякаш беше избълвал формули от висшата математика. Думите му бяха английски, но също така можеха да бъдат и китайски.

— Аз ли?

— Не си ли?

— Не!

Франк премигна. Белегът, прорязващ ъгълчето на устата му, напълно побеля, а големият, който минаваше през веждите му, се нагъна и стана ярко розов, когато той се намръщи свирепо. Лицето на мъжа представляваше брутална, красива бъркотия. Приличаше на груба подробна карта на суровия живот, който той си бе избрал, и Беки разбра, че може да го съзерцава през следващите сто години и винаги да намира нещо ново, на което да се възхищава.

След дълго мълчание той облиза устни и попита с глас, който звучеше по-дълбоко от обикновено:

— Не си влюбена в Ейнджъл?

— Разбира се, че не съм. Всъщност, дори съм сигурна, че още изпитва силни чувства към някаква жена от неговата родина и… Какво? Какво означава този поглед?

Квадратната му челюст се дръпна назад, сякаш го беше ударила силно, а буреносно сивите му очи потърсиха лицето й.

— Но… но начина, по който вие двамата се държахте, и аз си мислех…

Тя вдигна ръка, за да го спре.

— Как сме се държали? Като приятели? Като колеги?

— Като любовници — изръмжа той.

Добре, стига толкова с тези глупости!

— Стига глупости, Франк! Не съм се отнасяла към Ейнджъл по по-различен начин, отколкото към другите момчета. Помисли си и ще видиш, че е така.

— Видях ви да се гушкате на дивана.

— Гушкане е малко преувеличено, не мислиш ли? По-скоро бях заспала върху клетия човек, а той беше достатъчно добър да не ме събуди, въпреки че хърках и олигавих цялата предница на тениската му.

— Но… — Той поклати глава и положи доста усилия, за да не й повярва. Бог знае само защо, тя със сигурност беше толкова дяволски убедителна. — Но вие двамата сте неразделни, откакто се върнахме!

— Ъ-ъ, да. Защото бързахме да приключим с плановете за неговия мотор, тъй като ти вече си ми осигурил нов договор. Несъмнено си спомняш всичките часове, които прекарахме заедно с теб, докато създадем дизайна на Boss Hog?

Божичко, тя със сигурност ги помнеше! Това бяха най-хубавите часове от живота й, последвани от най-лошите. Тъй като повечето вечери, след като бяха работили цял ден заедно рамо до рамо, той отиваше в Линкълн парк. При госпожа Леснодостъпна с големите бомби.

Гадна работа!

— Много ясно си спомням какво е да работи човек толкова близо до теб, Беки. Но и двамата със сигурност не сме се смяли и шегували така, както го правите с Ейнджъл.

Този мъж е идиот!

— Защото нещата между нас са различни, глупак такъв! И винаги са били!

Той понечи да каже нещо, когато входната врата на бара се отвори и Саманта Тейт — най-младата, най-умната и най-упоритата репортерка в Чикаго, влезе вътре.