Любов на колела [bg]
- Автор: Walker Julie Ann
- Серия: Черните рицари АД #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Любов на колела [bg]». Краткое содержание книги:
Сърцето на Беки падна в петите, но тя успя да се обърне и се отправи обратно към бара, за да се извиси над любопитната журналистка — само че бе твърде ниска, за да го направи както искаше, затова се задоволи с гневен поглед.
— Казах ви всичко, което знам. По принцип, ако някой иска да иде да гони вятъра, аз нямам нищо против. Но вие губите не само вашето, а и моето време, тъй като сте сбъркала адреса. И да, знам, че нещо обърках метафорите, така че давайте спокойно и ме цитирайте!
Госпожица Тейт отметна назад глава и се разсмя.
— Мисля, че ако нещата бяха различни, ние с вас бихме могли да бъдем много добри приятелки, госпожице Райхарт.
— Съмнявам се.
— Човек никога не знае.
— Както кажеш.
— Винаги ли трябва последната дума да е твоя, Ребека?
— Винаги, Саманта!
Жената изсумтя и вдигна чашата си с мартини в знак на поздрав към Беки. Беки не успя да се сдържи, едното ъгълче на устатата й леко потрепна.
Поклащайки глава, тя се обърна и тръгна към вратата, но забави крачка, когато погледна към далечния ъгъл. Въпреки че чертите на човека в сепарето все още бяха скрити в сенките, имаше нещо леко познато във формата на лицето му — силната челюст и широкото чело бяха смътно познати.
Хм…
— Кой е този? — посочвайки леко с брадичка към непознатия, попита тя Франк, когато той задържа входната врата, за да мине. Останалата част от Рицарите вече бяха излезли от бара — дам, само да се появи репортер на сцената и мъжете, чийто живот зависи от тяхното прикритие, бързат да се оттеглят. Силният рев от моторите им на улицата заглуши въпроса й, но освен добра физика, Франк имаше и отлично развит слух.
— Това е бившият агент на ЦРУ, Даган Золнер — отвърна той.
Беки повдигна учудено вежди и още веднъж се обърна, за да го види по-добре, но както и преди, той си оставаше скрит в сенките. Даган Золнер беше работил за сенатора, отговорен за бруталната смърт на двама от служителите на „Черните рицари“. Но след като беше разбрал за предателството, Золнер бе помогнал да го заловят. Когато го видя за последен път, бившият агент приличаше на боксова круша след тежкия побой, нанесен му от Дан, така че не беше чудно, че сега не го позна.
— Какво прави тук?
— Нямам представа. — Франк сви рамене, когато излязоха от тъмния бар на слабото октомврийско слънце. — Предполагам, че ще трябва да го почакаме, за да ни каже, а?
— Този ден е пълен с изненади — отбеляза тя, надвиквайки грохота на ревящите мотори.
— На мен ли го казваш?!
Беки го погледна строго.
— Наистина ли мислиш, че съм влюбена в Ейнджъл?
— Толкова ли е трудно да се повярва? Според теб човекът е умопомрачително красив. — Последната дума излезе като ръмжене.
— Да, точно така — потвърди тя и се зачуди дали да направи и последната крачка и да му признае всичко. О, какво пък толкоз! — Но той не е ти, Франк.
Мъжът спря толкова внезапно, че беше цяло чудо как не се сецна в кръста. Когато младата жена погледна към лицето му, той изглеждаше поразен.
— Не казвай това, Беки! — Гласът му беше толкова тих, че едва се чуваше.
— Защо? — поиска да узнае тя, прекалено уморена от игрите, които играеха през последните няколко години. — Мислех, че днес най-сетне сме откровени един с друг.
— Тогава ми повярвай, когато честно ти казвам, че нищо няма да излезе от това. Не мога да ти дам това, което искаш.
Защо мъжете винаги си мислят, че знаят какво искат жените? Така ли никога няма да се научат?
— И точно какво искам аз според теб?
— Това, което всяка жена иска. Всичко!
Аха, старото не-се-интересувам-от-сериозна-връзка оправдание. Ако не беше толкова ядосана или тъжна, или каквото беше чувството, което изпитваше, Беки щеше да се разсмее, защото… ами, това беше толкова изтъркано клише.
— Господи, Франк! Сега кой е глупав? Мислиш ли, че само защото винаги е било това… това… — тя махна с ръка между тях двамата, — това нещо между нас, че ще искам всичко? А какво стана с добрия стар секс, само заради секса?
Той изглеждаше толкова смаян, че тя едва не се разсмя на глас.
— Не ме изкушавай точно сега! — простена Франк. — Не и днес.
— Защо? — поиска да узнае Беки, поглеждайки намръщено нагоре към твърдото му упорито, прекрасно лице. — Какво е различното днес?