Любов на колела [bg]

Шариф въздъхна с облекчение, пристъпвайки в прохладното, облицовано с теракота фоайе с безценни вази от династията Минг, стоящи върху прецизно изработени постаменти.

Беше го направил.

За няколко мига по време на полета, когато непоносимата болка накара зрението му да се свие до малък, тъмен тунел, той си помисли, че може би е дошъл краят му. И по един странен, безпристрастен начин затъжи за възможността никога повече да не види яркозелените полета на Англия. Въпреки че бе роден в Африка, Англия беше неговият дом.

Позволявайки си още няколко секунди спокойствие, най-накрая се затътри към огромните, резбовани, двойни врати от махагон в дъното на коридора. Когато застана пред тях, затвори очи и почука. Приготви се за сблъсъка, който щеше да последва, когато дълбок глас му отговори: „Влез“.

Роден от кратък флирт между богат английски лорд и заможна африканска принцеса, Асад Графтън се бореше да намери своето място и в двата свята. Тази непрестанна борба го беше моделирала в човека, който беше днес — труден, изключително рязък и напълно безмилостен.

Веднъж Шариф бе имал възможността да стане свидетел на тази безпощадност и споменът за това все още го преследваше…

Бутайки, отвори тежката врата и влезе в огромната библиотека. В голямата камина весело пращеше огън, двуетажните лавици бяха пълни с първи издания. Подът бе от ръчно поставен паркет, толкова добре полиран, че отражението му се втренчи в него. Внушителните и богато украсени антични мебели в стил Чипъндейл бяха с качество, достойно за Сотбис.

И сред всичкото това богатство седеше Асад, четейки последното издание на Лондон Таймс. Той погледна нагоре, след което внимателно сгъна единия ъгъл на хартията.

— Не трябваше да идваш тук. Интерпол е по петите ти. Моите източници казват, че са те проследили от Кения до Хийтроу. Трябва да си по-внимателен.

Устните на Шариф се изкривиха в цинична усмивка.

— Радвам се да видя, че и ти си жив, татко.

— Не бъди толкова чувствителен — презрително отвърна Асад. — Ти си точно като майка си.

Ах, най-тежката обида, на която този човек беше способен.

— Дойдох, защото имам нужда от информация. И нямах време да бъда по-внимателен.

— Тогава трябваше да убиеш този изостанал буш пилот30, на който си платил да те докара до Англия. Съмнявам се, че е изчакал, докато изчезнеш от пистата, преди да се обади на властите и да даде описанието ти.