Любов на колела [bg]

— Можеш да заложиш задника си за това. — Тя му се усмихна злобно. — И може би, след като прекараш дни, заровен до лакти в този голям двигател, ще се замислиш, преди отново да предприемеш подобно лудо каране, а също така…

— Деца, деца — прекъсна ги Рок, — дайте да не се отклоняваме от темата. Явно хамъра не е на разположение. Кристиан — обърна се той към бившия командос, който седеше до прозореца и следеше с интерес словесния двубой, — ще трябва да вземеш Шефа при теб в поршето.

— Ха! — Ози се удари по коляното. — Бих искал да видя това! Ще бъде все едно да се опиташ да натъпчеш цяла риба тон в консервна кутия за сардина.

— Монтирал съм състезателни седалки — обясни Кристиан със своя силен британски акцент. — Сериозно се съмнявам, че Шефа ще се побере.

— О! — Рок се почеса по ухото, поглеждайки извинително към Франк.

— Ще взема метрото, както правим, когато времето е лошо — промърмори Франк, очевидно недоволен от този вариант, но явно съгласен да се присъедини към пътуването. Беки едва устоя да не се потупа по рамото, че е спечелила тази малка победа. Тя знаеше, че по отношение на Франк трябва да цени всеки свой успех. — Или може би ще поема риска и ще си повикам такси — продължи той. — Проблемът е решен.

— Какво има, Шефе? — изхриптя Ейнджъл, тъмните му очи блестяха опасно. — Твърде си горд, за да се возиш зад жена?

Опа, откъде, по дяволите, дойде това?

Рицарите обичаха непрекъснато да дразнят Франк, но техните закачки бяха само за забавление. Твърдият израз на Ейнджъл, който караше изпъкналите му скули да се открояват като крила на F 22 Raptor, беше всичко друго, но не и закачлив.