![Любов на колела [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/8/lyubov-na-kolela-bg-download.jpg)
Любов на колела [bg]
- Автор: Walker Julie Ann
- Серия: Черните рицари АД #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Любов на колела [bg]». Краткое содержание книги:
Шариф вдигна бинтованата си ръка. Движението накара кръвта в раната му да запулсира като втори сърдечен ритъм. Втори сърдечен ритъм с остри, отровни зъби.
— Този изостанал буш пилот беше два пъти по-едър от мен и в случай, че не си забелязал, аз съм малко изнемощял.
— Чух, че си загубил пръст.
— Можеше да загубя много повече — изръмжа той, чувствайки как нездрава пот избива по цялото му тяло. Откакто се бе събудил в кенийската болница, непрекъснато го избиваше ту студена, ту гореща пот. — Можех да загубя живота си.
Асад — Шариф не мислеше за него като за баща — се облегна назад в коженото си кресло и събра върховете на дългите си пръсти под аристократичната си брадичка.
— И ти обвиняваш мен?
— Нямаше да бъда там, на онзи танкер, ако ти не ме беше пратил.
— О, колко избирателна памет имаш! — Асад се усмихна като акула — показвайки всичките си зъби и без никакво чувство. — Не беше ли ти този, който ме помоли за работа, която да бъде достатъчно платена, за да можеш да се оттеглиш от този гаден бизнес?
След като се беше научил да живее в света и на двамата си родители, Асад беше усъвършенствал това си умение. Използва богатството, наследено от Графтън и го инвестира в сделки чрез контактите, които беше създал, само защото беше син на майка си. Публичният бизнес на Асад беше просто фасада за личните му начинания. А именно: наркотици, оръжие, търговия с роби, а от съвсем наскоро и пиратство.
— Никога не съм мислил, че ще ме поставиш директно на огневата линия — заяви Шариф на баща си студено. За една дълга минута Асад просто се взираше в него — сякаш ленив, преситен лъв наблюдаваше ранена сърна. Знаеш, че ще последва бърза, мъчителна смърт, но винаги се надяваш, че голямата котка няма да благоволи да изразходва необходимата енергия.
Накрая Асад разпери ръце, като показа лукса, който го заобикаляше.
— Смяташ ли, че съм постигнал всичко това, стоейки на безопасно място зад линията? Че никога не съм рискувал и не съм се изправял пред смъртта?
— Само имах предвид, че…
— Стига! — изкрещя Асад и Шариф за кратко затвори очи, тъй като зад трескавото му чело звукът отекна като удар на наковалня в земята. — Всичко това няма значение сега. Операцията се провали, така че единственият курс е да продължим напред. Но първо трябва да изчезнеш от тук. Не трябва да те виждат с мен.
— И защо някой някога би ме търсил тук, татко? — Той изсъска последната дума. — Никой не знае за връзката ни.
Подобно на баща си, Асад Графтън също бе пътувал до Африка и там беше срещнал красива, екзотична жена. Но за разлика от своя баща, Асад бе отказал да признае публично детето, резултат от кратката му бурна афера. Шариф дори не знаеше, че има баща, докато не порасна до училищна възраст. Тогава майка му го изпрати в Англия, където благодарение на парите на Асад Графтън, той получи образование. И нищо повече.
— И никой никога няма да разбере! — отвърна Асад с вбесяващо безразличие. — Особено сега, когато снимката ти е в системата. Затова трябва да напуснеш Англия. Веднага! Отиди в някоя държава, от която няма да те екстрадират и си направи операция за промяна на външния вид. Ще ти направим нова самоличност, това е достатъчно лесно. — Той махна с ръка във въздуха, сякаш фалшифицирането на паспорти, автобиографии, удостоверения за раждане и всякакви други подобни документи бяха дреболия. Което за човек с неговите ресурси и власт, вероятно беше… постижимо.
— Ще го направя. — Шариф се съгласи, без да спори, тъй като това бе част от плана му още от самото начало. — Но първо имам нужда от цялата информация, която можеш да ми дадеш за Ребека Райхарт.
— Какво? — Асад се намръщи. — Защо ти е нужно това?
Шариф отново вдигна ръка, без да обръща внимание на болката, предизвикана от това движение.
— Защото тя трябва да си плати за това.
— Аха. Но отмъщение за такава незначителна рана изглежда малко прекалено, не мислиш ли?
— Незначително? — избухна той. — Аз съм обезобразен завинаги! Това не е нещо, което пластичния хирург може да коригира.
— Да, но ти едва ли можеш да обвиняваш жената. От докладите, които получих, ти си опрял оръжие до главата й, заплашвайки да я хвърлиш през борда на танкера. Нима си очаквал, че тя ще скочи доброволно?
Шариф много искаше да узнае как Асад бе получил тази информация. Мъжът беше като Господ — надарен с всемогъщество.