Любов на колела [bg]

Да, но можеше ли и той да обещае същото?

За първи път в живота си Франк трябваше да признае, че не беше съвсем сигурен. Тъмният призрак на онова, което го очакваше на следващия ден, опустошаваше напълно емоциите му, волята му и… по дяволите, ако трябва да бъдем честни, създаваше пълен хаос в главата му.

Стискайки челюсти, той се плъзна напред, докато напрегнатите му слабини не прилепнаха към дупето й. Като обви здравата си ръка около кръста й, той притисна гърдите си към гърба й и осъзна, че тя е в ръцете му… отново.

Това беше раят… и ада.

Най-сладкото, най-еротичното нещо, което беше изживявал. Особено когато тя запали Генерал Лий и моторът изръмжа с едва овладяна мощност.

Мамка му! Все едно бяха седнали на върха на гигантски вибратор.

И… леле, никога не беше подозирал, че малкият й състезателен мотор, боядисан в ярко оранжево и черно в знак на почит към Додж Чарджер, станал известен от „Царете на хоса“, има такава огромна мощност в себе си. Въпреки че как изобщо би допуснал, че Беки ще се вози на нещо по-малко от звяр като този. Жената живееше и дишаше заради моторите. Разбира се, че нейният ще бъде среден клас машина, с мощност увеличена десет пъти. И само защото беше дребна, не означаваше, че не може да озапти такава страхотна сила.

Точно като самата жена.

Така че… Да, с мотора, тътнещ под него, и стройното тяло на Беки, притиснато до неговото, той беше в Рая.

Но също така беше и в Ада.

Защото, за да предпази глупавата грешка от удължаването й до размера на пилона, който държаха в двора, трябваше да си представи разрушените селища в Херцеговина след бомбардировките на сърбите.