Любов на колела [bg]

Беки проследи погледа му, но едва различи тъмния профил на мъжа, свит в най-сумрачното сепаре в далечния ъгъл на бара.

— Не знам. Не мога да го видя. Защо питаш?

— Наблюдава ни непрекъснато.

Тя присви очи, опитвайки се да различи чертите на лицето му в мрака. Но безуспешно.

— Как разбра? Толкова е тъмно там.

— Просто го знам. — Дрезгавият му глас не допускаше възражения.

Добре. Значи Сянката ги наблюдаваше. И какво от това?

— Е, в момента тук няма кой знае каква дейност. Ние сме може би единственото интересно нещо за гледане. — Не виждаше причина за безпокойство и спокойно отпи от бирата си.

И говорейки за дейност…

Реши, че е крайно време да провери как старият Франк се справяше с цялото това опитвам-да-не-се-лигавя-като-гладно-куче-пред-салам-докато-зяпам-в-дълбокото-деколте-на-Далила.

Когато погледна в тяхната посока, с удоволствие установи, че няма никакви лиги, въпреки че двамата много се забавляваха и флиртуваха помежду си.

Уф, гадна работа!

— Трябва да го извикаш тук и да го направиш — заяви Ейнджъл.

Хм, нелогичен както винаги! И все пак, Беки не можеше да се преструва, че не знае за какво говори той.

— Нали каза, че не трябва да го правя?! Да забравя всичко, свързано с него.

— Да. — Той въздъхна, клатейки глава с досада. — И все още вярвам, че това е най-добрия съвет, но ти няма да бъдеш удовлетворена, докато не получиш това извинение — как го казвате вие? — да го оставиш зад гърба си. И аз не искам да седя тук още дълго и да гледам как не можеш да си намериш място от нерви и всеки момент ще се сринеш.

— Хей!

— Напълно сериозен съм. — При тези думи Ейнджъл взе бирата си и се изправи. И преди тя да успее да го спре, той се запъти към края на бара, където Франк и Далила прекъснаха закачките си и го погледнаха въпросително.

Беки пламна като лагерен огън, когато израелецът каза нещо на Франк, което го накара да се намръщи така яростно, че тя се учуди как Ейнджъл моментално не се сви на кълбо, за да се защити. Защото точно този поглед на Франк винаги имаше такъв ефект върху нея. Ейнджъл обаче изглеждаше имунизиран против него. Той просто се подсмихна и скръсти мускулести ръце пред гърдите си, без да отстъпи.

С ругатня, която дори тя чу от другия край на бара, въпреки силната музика от джубокса, Франк мина покрай израелеца, случайно удряйки рамото му със своето — да, бе, да, точно така! — и с тежки стъпки се отправи в нейна посока. Големите му мотористки ботуши трошаха фъстъчените черупки, пръснати по протрития дървен под, във фин прах.

— Какво? — изръмжа той, като се извиси над нея. Беки опита да си напомни, че той просто е един здравеняк, като всички останали едри мъже, с които работеше. Те бяха агенти, които поддържаха телата си в много добро физическо състояние, защото от това зависеше животът им. Но се провали…

Въпреки това, помисли си тя, Франк Найт винаги щеше да бъде най-якият, най-жестокият, най-големият кучи син, когото някога съм познавала.