Дяволът не обича да чака [bg]
- Автор: Фолкс Себастьян
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-176-6
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволът не обича да чака [bg]». Краткое содержание книги:
— Какви поражения може да нанесе?
— Според нас е предназначен да превозва войски, нещо като амфибиен десантен кораб. Но е в състояние да пренася полезен товар от двайсет и пет тона, при това на метър-два над повърхността на морето.
— Скорост? — попита М.
— Тук бих ви посъветвал да седнете или да се хванете за бюрото, сър — каза началник-щабът. — Развива четиристотин километра в час.
— Какво?!
— Точно така. Равняват се на двеста и петдесет ми…
— Мога да си го сметна и сам! — тросна се М. — Но какво, по дяволите, прави това нещо в Персия?
— Ами, Шамфъстък знае само онова, което му е казал шофьорът, закарал 007 до доковете, така че е трудно да се каже. Но във всеки случай този летателен апарат не е приятна гледка. Особено ако е бил модифициран.
М. засмука яростно лулата си.
— Е, на Шамфъстък мога да му имам доверие. Успяхте ли да направите анализ на онази проба? Торбичката с прах, която пристигна от Ноушахр тази сутрин?
— Да. Става дума за чист хероин. Доколкото хероинът изобщо може да е чист. Предназначен е за… хм, един господ знае за къде е предназначен. Сякаш са се готвили да го изпратят за Русия. С екраноплана.
— Това означава, че Горнер е сключил сделка с руснаците. Те ще му прекарат хероина на Запад през Източна Европа. Може би през някоя от Балтийските републики, най-вероятно Естония.
— Боя се, че и на мен така ми изглежда, сър.
М. отново застана до прозореца. С гръб към началник-щаба, той каза:
— Аз обаче не смятам, че това е цялата история. Не вярвам, че апаратът има само търговско предназначение, за трафик на дрога, дори в такъв огромен мащаб. В момента американците изпращат свои хора в Персия.
— Че те не го ли правят всеки път, като надушат нещо?
— Да, но не както сега… Не съм виждал такава паника в Близкия изток, откакто оня тип Филби се появи в Бейрут. Хората в Лангли знаят, че там се мъти нещо голямо.
— Не се ли постоплиха отношенията между нас и Лангли? — запита началник-щабът.
М. поклати глава.
— Боя се, че още са доста хладни. Проблемът е Виетнам. Докато политиците не излязат с обща позиция, тоест докато не изпратим и ние малко войски, ще си остане тяхната… резервираност.
— Искате да кажете, че тази история в Персия може да бъде катастрофа и за двете държави и ние въпреки всичко не си говорим? — М. въздъхна дълбоко.
— Това е положението, Бил. Ето защо нямаме друг изход, освен да чакаме новини от 007.
— А какво прави 004? Не се ли обажда?
— Не издава звук. Това, което най-много ме тревожи, са новините от Вашингтон. Практически всеки агент, когото могат да заделят, се качва на самолета и отпътува за Техеран. Дори и такива, които са наполовина пенсионирани. Тотална мобилизация.
— А ние дори не знаем защо. Има нещо, което не ни казват.
М. кимна мълчаливо. В стаята настана продължителна и тягостна тишина. Най-после началник-щабът каза:
— Ако Горнер има сделка с руснаците — да ползва техния екраноплан, за да си превозва хероина, — би трябвало с нещо да им плаща.
— И то не с пари — добави М. — Не си ли мислиш същото, което и аз?
— Мисля, че това ми е работата, сър — каза началник-щабът.
М. остави лулата на бюрото си и натисна интеркома.
— Мис Мънипени — каза той, — свържете ме с министър-председателя.
14. Краят на света
— Имаш късмет, че съм с вързани ръце, Горнер — просъска Бонд.
— Голям герой се пишеш, Бонд, но не вярвам, че хората ми ще допуснат да ми навредиш. — Той кимна към двамата въоръжени стражи на вратата. — Не искаш ли да си погледаш приятелката? Всички останали я гледат. И доколкото чувам, много й се радват.
Бонд погледна през прозореца. Скарлет тичаше гола по стъкленото мостче, като се опитваше да се прикрие с ръце, докато един въоръжен мъж я подбутваше в гърба с приклада на пушката си, а отдолу робите крещяха от възторг.
„Убий Горнер — беше му казала Попи. — Просто го убий.“ Бонд стисна зъби и се извърна обратно към стаята. Трябваше да изчака подходящия момент, но когато той дойдеше, щеше да го извърши с особена наслада.
— Не се притеснявай за тия жени — каза Горнер. — Те са човешки отпадък. За такива ги е смятала и вашата Империя. Нещо за еднократна употреба.