Жив или мъртъв [bg]

— Труден ден ли имаше в работата, скъпи? — запита Мери Пат.

— Изтощителен, абсолютно изтощителен. Толкова много думи и толкова малък речник.

Той се наведе и я целуна по бузата.

— А ти как си?

Добре.

— Пак разсъждаваме, а? Сещаш се за кого, нали?

Мери Пат кимна.

— Трябва довечера да ида дотам. Май има някаква гореща новина. Ще повярвам, като я видя.

Ед се намръщи, но Мери Пат не разбра дали защото му липсва всичко това, или заради своя скептицизъм. Терористите с всеки ден ставаха все по-хитри, особено след 11 септември.

Мери Пат и Ед Фоли бяха си заслужили правото да са леко цинични, когато им изнася, защото от първа ръка знаеха как работи ЦРУ и познаваха пълната му с обрати история през почти тридесетгодишен период, а и защото по времето, когато Съветският съюз и КГБ все още управляваха Русия и нейните сателити, двамата ръководеха агенти в Москва.

И двамата се издигнаха от оперативния отдел на Ленгли — Ед завърши кариерата си като директор на централното разузнаване, а Мари Пет, бивш заместник-директор по операциите, стана заместник-директор в Националния център за борба с тероризма. Както се очакваше, това породи безброй слухове, че Мери Пат е понижена и мястото й в Центъра е просто спирка по пътя към пенсионирането. Разбира се, нищо не се намираше толкова далече от истината. Центърът представляваше върха на копието и Мери Пат искаше да е там.

За решението й помогна фактът, че старият им дом, Дирекцията за операции, не беше вече същата. Новото й име, Служба за нелегални операции, ги дразнеше (макар добре да знаеха, че и онова „Дирекция за операции“ не заблуждава никого, новото наименование им се струваше малко прекалено), обаче все пак то бе само име. За нещастие промяната беше настъпила горе-долу по времето, когато според тях дирекцията започваше да се занимава по-малко с тайни операции и с набиране на разузнавателни данни, отколкото с политика. И макар Мери Пат и Ед да имаха собствени политически възгледи, често пъти противоположни, и двамата смятаха, че политиката и разузнаването не си подхождат. Твърде много хора в горните ешелони на ЦРУ се оказаха просто държавни служители, които търсят път към по-големи и по-хубави неща, което семейство Фоли не можеше да проумее. Според тях нямаше по-високо призвание от това да браниш родината си в униформа на бойното поле или зад завесата, която шпионинът от ЦРУ Джеймс Джизъс Енгьлтън от епохата на студената война наричаше „Пустиня от огледала“. Нищо, че неговите параноични търсения на съветски къртици разяждаха Ленгли отвътре като рак. За Мери Пат неговото описание на шпионския свят си беше съвсем точно.