Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Фелисити във Вашингтон иска дете, а Джан в Лондон си има.

— От Бил ли?

— Един господ знае. Сигурна съм, че самият Бил не знае.

На другата сутрин, без дори да иска, Смайли установи, че Бил е в Лондон от два дни, а не от вчера. След случката Бил демонстрираше нетипично уважение към Смайли, на което той отвръщаше с любезности, характерни по-скоро за новите приятелства. Много скоро Смайли забеляза, че тайната е разкрита, и все още се учудваше на бързината, с която това се случи. Предполагаше, че Бил се е похвалил на някого, може би на Бланд. Ако историята беше вярна, Ан беше нарушила три от собствените си правила. Бил беше от Цирка и беше от Групата — нейният термин за семейството и обкръжението. И в двата случая би следвало да бъде извън допустимите граници. Трето, тя го беше приела на Байуотър Стрийт, умишлено нарушение на териториалното благоприличие.

След като за пореден път се оттегли в самотния си живот, Смайли зачака Ан да каже нещо. Премести се в стаята за гости и си уреди достатъчно вечерни ангажименти, за да не става свидетел на нейните излизания и прибирания. Постепенно осъзна, че тя е дълбоко нещастна. Отслабна, игривостта й изчезна и ако не я познаваше добре, щеше да си помисли, че изпитва чувство на вина, даже на отвращение към самата себе си. Когато проявяваше внимание към нея, тя го отблъскваше; не се интересуваше от коледното пазаруване и разви мъчителна кашлица, която беше нейният сигнал за тревога, знаеше той. Ако не беше операция „Свидетел“, щяха да заминат за Корнуол по-рано. Както се оказа, трябваше да отложат пътуването до януари, когато Контрола вече беше мъртъв, Смайли беше безработен, везните се бяха наклонили, а Ан, за негово огорчение, покриваше картата на Хейдън с безброй други карти от своята колода.

Какво се беше случило? Дали беше прекратила връзката им? Дали Хейдън го беше направил? Защо тя никога не говореше за това? Имаше ли изобщо значение, една от многото? Той се отказа. Също като Чешърския котарак, лицето на Бил Хейдън сякаш се разтваряше всеки път, щом се приближеше, и оставаше само усмивката след себе си. По някакъв начин обаче знаеше, че Бил дълбоко я беше наранил, което беше най-тежкият от всички грехове.