Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Това накара Торгус да спре. Ведно с останалите ездачи той изгледа ужасено своя командир.
— Да убием дракончетата? Ние се нуждаем…
— Ние се нуждаем само от това, което може да бъде преместено бързо… за всеки случай!
По-високият орк впи поглед в него.
— Случай на какво?
— В случай че не успея да се справя с Детуинг.
Сега вече всички го гледаха, сякаш му бе пораснала втора глава.
— Да се справиш с Детуинг? — изръмжа един от другите ездачи.
Некрос се огледа за главния си помощник — онзи, който най-често се занимаваше с кралицата на драконите.
— Ти! Ела с мен! Трябва да измислим как да преместим майката!
Торгус най-накрая реши, че е разбрал какво става.
— Напускаш Грим Батол! Ти искаш да преместиш всичко на север при бойните линии!
— Да.
— Те просто ще ни последват! Детуинг ще ни последва!
Оркът с дървения крак изсумтя.
— Беше ти заповядано нещо… или съм заобиколен не от могъщи воини, а от хленчещи лакеи?
Обидата ги засегна. Торгус и другите се изопнаха. Некрос може и да бе сакат, но все още бе техен командир. Те нямаха друг избор, освен да се подчинят, без значение за колко налудничави смятаха плановете му.
Той си проби път покрай ранения шампион, проби си път покрай всички, които му се пречкаха, а мозъкът му вече работеше трескаво. Да, щеше да бъде от първостепенна важност да изведат кралицата на драконите на открито, дори и само до гърлото на тази кухина. Това щеше да му послужи най-добре. Той щеше да постъпи точно както бяха постъпили хората. Щеше да заложи примамка, но в случай че се провалеше, поне яйцата трябваше да стигнат до Зулухед. Дори само те да оцелееха, това щеше да помогне на Ордата, а ако Некрос успееше да постигне победа, дори тя да му коства живота, тогава орките все още имаха шанс.
Една тлъста ръка се плъзна към кесията, в която бе скътана Демонична душа. Некрос Скълкръшър се бе чудил какви са възможностите на загадъчния талисман. Сега щеше да има възможност да провери.
Приглушената светлина на изгрева разбуди Ронин от дълбокия сън, в който бе изпадал. Магьосникът се изправи с известно усилие и се огледа в опит да се ориентира в обстановката. Намираше се в гора, а не в странноприемница, както бе сънувал. В съня му двамата с Верееса бяха седели и си бяха говорили за…
„Ти си буден… добре…“
Думите се появиха в съзнанието му без никакво предупреждение и едва не го хвърлиха в ужас. Ронин скочи на крака и се завъртя в кръг, преди най-накрая да открие източника им.
Той хвана малкия медальон, окачен на врата му, същия, който Детуинг му бе дал предната вечер.
Опушеният черен кристал в центъра излъчваше слаба светлина и докато се вглеждаше в него, Ронин си припомни събитията от цялата нощ, включително и обещанието, което му бе дал огромният левиатан. „Аз ще бъда до теб, за да те водя през целия път“, му бе казал той.
— Къде си? — попита най-накрая магьосникът.
„На друго място — отвърна Детуинг. — Но също съм и с теб…“
Мисълта накара Ронин да потрепери и той се зачуди защо в края на краищата бе приел предложението на дракона. Най-вероятно, защото не бе имал никакъв друг избор.
— Какво става сега?
„Слънцето изгрява. Време е да поемеш по пътя си“.
С присвити очи бдителният магьосник огледа околността в източна посока. Дърветата отстъпваха място на скалиста неприветлива област и както знаеше от картите, тя щеше да го отведе до Грим Батол и планината, в която орките държаха кралицата на драконите. Ронин изчисли, че Детуинг му е спестил неколкодневно пътуване, като го е докарал чак дотук. Грим Батол би трябвало да е само на два или три дни път, ако Ронин се движеше бързо.
Той пое в очевидната посока… и Детуинг го спря моментално.
„Не по този път трябва да поемеш“.
— Защо не? Той води директно към планината.
„И в ноктите на орките, човеко. Нима си такъв глупак?“
Ронин настръхна при тази обида, но преглътна отговора си. Вместо това той попита:
— Тогава накъде?
„Виж“.
И в съзнанието на човека проблесна образът на сегашното му местонахождение. Ронин едва има време да възприеме удивителното видение, когато то започна да се движи. Отначало бавно, след това с по-голяма и по-голяма скорост, образът се движеше по точно определена пътека — сред дърветата, после из каменистите области. Оттам тя започна да криволичи, а образите продължаваха да летят с главозамайваща скорост. Скали и клисури се стрелкаха покрай него, дървета минаваха като в мъгла. Ронин трябваше да се подпре на най-близкия дънер, за да не бъде пометен от гледките в съзнанието му.